На 5 април 1857 г. във Верона, Италия, е роден княз Александър І (Александър Йозеф фон Батенберг) (1857 – 1893).
Втори син на принц Александър фон Хесен – Дармщат и племенник на императрица Мария Александровна, съпруга на руския император Александър ІІ. Завършва Дрезденския кадетски корпус, след което служи в 24-ти великохерцогски хесенски лейбдрагунски полк и е зачислен в списъците на 8-и улански полк на руската армия.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като офицер в щаба на Предния отряд (1877) и в Главната квартира на Действащата армия (1878). На 17 април 1879 г. Първото Велико народно събрание го избира за княз на България и като такъв си възлага званието генерал от пехотата.
Подкрепя Съединението (6 септември 1885) и командва Българската армия в победоносната Сръбско-българска война (ноември 1885). По време на своето управление работи всеотдайно за икономическото, културното и духовното израстване на България.
С непосредственото му участие са приети основополагащи закони и нормативни актове, определили пътя на нейното модерното развитие. Учредява първите български ордени „За храброст“, „Св. Александър“ и „За заслуга“. В резултат от сложните вътрешни проблеми и външнополитическите отношения с Русия е детрониран (9 август 1886) и принуден да абдикира (26 август 1886).
Умира на 5 ноември 1893 г. в Грац, Австрия. Тленните му останки са пренесени в София и през 1897 г. положени в специално построена по решение на Народното събрание гробница-мавзолей. Кавалер на военен орден „За храброст“ I степен.
Източник: Национален военноисторически музей
Коментари
 (1857 – 1893). Втори син на принц Александър фон Хесен –){kind=link}