На 7 февруари 1866 г. в с. Гайтаниново, Гоцеделчевско, е роден генерал – майор Иван Стойков (1866-1925).
Завършва Военното училище в София (1887) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1894). Служи като командир на рота в 4-и конен полк, старши адютант във 2-ра конна бригада, командир на 4-и конен полк (20 януари 1906-24 януари 1907), началник-щаб на Кавалерийската инспекция (1909).
През Балканската война (1912-1913) е началник-щаб на 9-а пехотна плевенска дивизия. По време на Първата световна война (1915-1918) командва 1-ва конна бригада (октомври-ноември 1915), конната дивизия (ноември 1915-май 1916), 2-ра конна дивизия (май 1916-1917) и 9-а дивизионна област (1917-1918).
Ръководи бойните действия на 1-ва конна бригада за овладяването на върховете Букова глава, Копиляк и Елата, при Враня, Прищина, Велика планина и р. Жеговица, като не допуска вклиняване на противника между 1-ва и 2-ра армия (октомври –ноември 1915).
Под негово командване конните полкове участват в освобождаването на Велес, Прилеп, Битоля и Охрид (октомври-ноември 1915). След войната преминава в запаса (1918). Загива при атентата в църквата „Света Неделя“. Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст. и ІV ст. 2 кл.
Източник: Национален военноисторически музей