Историческо за природозащитата – първо освобождаване на черен лешояд в България
Лешоядчетата Боян, Рига и Острава са първите от изчезналия в страната вид, които ще бъдат пуснати на свобода в българската природа. Птиците пристигат на 24.07.2018, а ще бъдат пуснати на свобода на 25.07.2018г.
Трите птици са дарение от два европейски зоопарка – една от птиците идва от зоопарка Острава в Чехия, а втората от зоопарка в Рига – Латвия, от който се очаква още една птица в началото на август.
Двата зоопарка са част от Европейската програма за размножаване на редки видове, извън естествената им среда (EEP), която се осъществява от Асоциацията на Зоопарковете и аквариумите (EAZA). Целта на тази координирана развъдна програма е да се поддържа здравословна и генетически разнородна популация в зоологическите градини и да се подпомагат проекти за реинтродукция на редки видове в дивата природа.
Лешоядчетата са отгледани в „неволя” и ще бъдат пуснати на свобода в Стара планина като част от програмата за реинтродукция (възстановяване) на вида, който е изчезнал като гнездящ за българската природа около средата на ХХ век, вследствие на неосъзната човешка намеса.
Уникалността на събитието – първо за България, Балканите, Източна Европа и едно от малкото в Европа и Света, изискваше да бъде под патронажа на също така уникален и тематично свързан човек. Затова една от птиците ще бъде кръстена на известния български алпинист и биолог – Боян Петров. Той бе отдаден на опазване на природата и подкрепяше редица природозащитни каузи.
Екипът на проект „Светло бъдеще за черния лешояд“ имаше принципното му съгласие да участва като лице на кампанията за посрещане и освобождаване на първите черни лешояди в България. За съжаление това не можа да стане факт, след изчезването му при опита за покоряване на връх Шиша Пангма в Хималаите. Ето защо беше взето решение една от птиците да бъде кръстена на Боян Петров, а за стартиране на кампанията е поканено неговото семейство.
Другите две птици са кръстени на двата зоопарка, които предоставят птиците – съответно този в Острава и в Рига.
След като пристигнат в България птиците ще бъдат транспортирани и настанени в изкуствено гнездо в Източна Стара планина. Там те ще бъдат подхранвани и наблюдавани от разстояние, без да виждат хора, за да привикнат към местообитанието и дивата природа, а след като са готови сами ще напуснат платформата за адаптация (наречена хак – от името на метода „хакинг”).
Трите млади птици ще бъде маркирани със сателитни предаватели, които ще позволят тяхното проследяване в дивата природа. Надяваме се, те да се адаптират успешно за живота в естествена среда, тъй като дивата природа крие редица опасности за птиците, излюпени в зоопаркове.
Екипът на проект „Светло бъдеще за черния лешояд“ редовно ще ви информира за поведението на птиците в хака, както и след неговото напускане, с надежда тези „пионери” на завръщането на вида да се преборят за своето оцеляване в дивата природа и успешно да се адаптират към естествената среда.
Възстановяването на изчезнали видове животни от родната природа е дълъг и труден процес. Възстановяването на популациите на лешоядите в други европейски страни е отнело десетилетия. Екипът на Зелени Балкани, Фонд за дивата флора и фауна (ФДФФ) и Дружеството за защита на хищните птици (ДЗХП) работи повече от 15 години, като вследствие на това успя да възстанови популацията на белоглавия лешояд в два района, от които той беше изчезнал, а именно – Кресненския пролом и Стара планина.
Дейността е част от международен проект, с партньори Фондацията за опазване на лешоядите (VCF), германската организация Euronatur и Правителството на провинция Екстрамадура в Испания. Следващата цел на съвместния ни екип, както и на партньорите от Испания и Германия е възстановяването на гнездовата популация на черния лешояд – който от десетилетия вече не гнезди в страната. За целта екипът работи от години за подобряване на условията на средата и отстраняване на заплахите за вида.
Лешоядите са изключително полезни птици, които предоставят особено важна екосистемна услуга – санитари в дивата природа. Унищожавайки изцяло и обезвреждайки труповете на селскостопански и диви животни, често в отдалечени и трудно достъпни райони, те предотвратяват разпространението на болести, както и спестяват милиони на фермерите и държавата. Обезвреждането на труповете на добитък е скъпо и замърсяващо мероприятие по начинът по който се прави в съвремието в България – чрез транспортиране и изгаряне (инсенериране).
Коментари
