Писателят Филип Рот, възхваляван като един от гигантите на съвременната американска литература редом с Джон Ъпдайк, Норман Мейлър и Гор Видал, неустрашим разказвач на истории за секс, смърт, претопяване и съдба, и същевременно иронизиран и критикуван заради дръзкия си реализъм, почина на 85-годишна възраст, предадоха световните информационни агенции.
Кончината на писателя от конгестивна сърдечна недостатъчност е потвърдена от литературния му агент Андрю Уайли. Рот е починал в болница в Ню Йорк.
Филип Рот е автор на над 30 книги – от сатиричния „фройдистки калейдоскоп“ „Синдромът Портной“ до елегично-носталгичния роман „Американски пасторал“.
За автобиографичната си книга „Наследството“ (1991), проследяваща сложните взаимоотношения с баща му, Рот е отличен с Националната награда на критиците.
В по-късните си години Филип Рот обръща поглед към екзистенциализма и сексуалната криза на средната възраст, продължавайки същевременно да се придържа към ролята си на изследовател на срама, неловкостта и другите гузни тайни на собственото аз, описани с обичайната „тежка доза“ хумор.
След над 50 години като писател Рот решава, че „Немезида“ (2010) – историята на епидемия от полиомиелит в Нюарк, Ню Джърси, където е израснал, ще бъде неговият последен роман. Впоследствие Филип Рот препрочита всичките си произведения, за да провери по собствените му думи в интервю за „Ню Йорк таймс“ от 2014 г. „дали не съм си изгубил времето“.
В заключение писателят цитира Джо Луис – шампион по бокс в тежка категория през 30-те и 40-те години на миналия век: „Направих най-доброто, което можах, с това, с което разполагах“. Първата книга, публикувана от Филип Рот – сборникът разкази „Сбогом, Колумб“ (1959), му носи Национална награда за литература на САЩ.
За „Провинциален живот“ (1986) е отличен с Националната награда на критиците, а през 90-те години печели четири големи литературни приза: Националната награда на критиците за „Наследството“ (1991), наградата ПЕН/Фокнър за „Операция лихвар“ (1993), Националната награда за литература за „Театър Сабат“ (1995) и наградата „Пулицър“ за художествена литература за „Американски пасторал“ (1997).
Следва Наградата на англоговорещата общност за „Омъжих се за комунист“ (1989). През същата година получава Националния медал за изкуство в Белия дом, а през 2000 г. публикува „Петното“ – роман, с който завършва трилогията си за идеологическите етноси в следвоенна Америка. За „Петното“ Рот получава втората си награда ПЕН/Фокнър, както и британската награда „У. Х. Смит“ за най-добра книга на годината.
През 2001 г. е удостоен с най-високото отличие на Американската академия за изкуства и литература – Златния медал, присъждан на всеки шест години за цялостно творчество. През 2011 г. е отличен с „Ман Букър“
Въпреки че на практика е носител на всички възможни литературни отличия, Филип Рот ще остане в историята като един от най-големите американски писатели, който така и не е удостоен с Нобелова награда за литература, въпреки че многократно е открояван сред фаворитите за най-престижното творческо признание.
В произведенията си Филип Рот обича да се „заиграва“ с различията между реалността и измислицата. Авторът често пише за невротични романисти и дори дава на персонажи собственото си име. Склонността на читателите да виждат истинския Рот в героите му го дразни и същевременно забавлява.
Въпреки че неговите романи често изследват еврейското битие в Америка, Филип Рот, определяйки се като атеист, отказва да бъде му бъде поставян етикетът „еврейско-американски писател“. „Този въпрос не ме интересува. Знам точно какво означава да бъдеш евреин и наистина не е интересно. Аз съм американец“, казва авторът в интервю за в. „Гардиън“ през 2005 г.
Според някои критици романите на Филип Рот го представят като изпитващ омраза към себе си евреин, който често излага на показ негативните стереотипи или като цяло описва евреите в лоша светлина.
Според Рот обаче американското битие и еврейското битие често се припокриват. За разлика от предшествениците си Сол Белоу и Бърнард Маламъд, които описват болезненото приспособяване на евреите към живота на преселници, Филип Рот разказва за следващото поколение евреи, лишени от същността си.
Филип Милтън Рот е роден на 19 март 1933 г. в Нюарк, Ню Джърси, в семейството на „първо поколение американци от еврейски произход“. Рот получава бакалавърска степен в университета „Бъкъл“ и магистърска степен по английски език от Чикагския университет.
В личен план Филип Рот има дългогодишна връзка с британската актриса Клеър Блум. Продължилият им пет години брак завършва с развод през 1995 г. Година по-късно Блум публикува автобиографична книга, в която описва бившия си съпруг като депресиран, отдалечен, егоцентричен човек, склонен да упражнява словесен тормоз.
Рот има и предишен брак с Маргарет Мартинсън Уилямс, с която се развежда през 1963 г. От двата си брака писателят няма деца. Приписвана му е връзка и с актрисата Мия Фароу. Филип Рот е критикуван и като женомразец заради нерядкото представяне на женските образи в творбите му като обекти на похот и гняв.
На критиките към „чистата му порнография“, писателят отвръща: „Обожавам да пиша за секс. Обширна тема! Повечето събития, описани в книгите ми, обаче не са се случили. Все пак е необходим някой и друг елемент от действителността, за да започнеш да съчиняваш“.
Считан за труден за интервюиране, Рот споделя за в. „Гардиън“, че не обича да обсъжда произведенията си. „Трябва да оставите хората да се борят сами с книгите и да преоткриват собствената си същност“, допълва писателят, който никога не е обещавал, че ще бъде приятел на читателя.
Филип Рот не крие, че за него писането е изпълнено със „страх, самота и тревожност“. „Все пак има някои дни, които напълно компенсират това усещане. В живота си, макар и за кратко, съм имал прекрасни дни като писател и това ми стига“, допълва той.
За онези, които ден след ден, седмица след седмица неизменно се питат кой е най-великият жив американски писател, отговорът е Филип Рот, пише в. „Гардиън“ през 2013 г., позовавайки се на резултатите от анкета по случай 80-годишнината на писателя.
Група от 30 литератори, сред които имена като Салман Рушди и Гари Щайнгард, са помолени от нюйоркското сп. „Vulture“ да оценят творчеството на Рот по случай предстоящия му юбилей.
Да, Филип Рот е най-великият жив американски писател, поне според 77 процента от видната експертна група. Останалите 23 процента – или 9,9 души, не го смятат за такъв, въпреки че единственият друг споменат като възможност писател е Дон ДеЛило. Част от анкетираните експерти отказват да посочат когото и да било.
Специалистите са запитани също дали Филип Рот е женомразец. „Да“ е отговорът на 17 процента от литераторите, „Не“ – на 30 процента от тях, и „Хм“ – на 52 процента.
Внушителните 97 процента от анкетираните смятат, че Рот заслужава да спечели Нобелова награда за литература. С 24 процента от гласовете „Театър Сабат“ е посочен за най-добрия роман на писателя.
В тазгодишно интервю за „Ню Йорк таймс“ Филип Рот споделя размишленията си за над 50-годишната си кариера като писател, описвайки я като: „Въодушевление и стенание. Неудовлетворение и свобода. Вдъхновение и несигурност. Изобилие и празнота. Въздигащ се пламък и падение в калта“.
БТА