Време е да погледнем в кристалното кълбо и да видим какво предстои през новата година за космическите изследвания, пише Гизмодо, цитирани от БТА.
Очакваме да бъдат изстреляни мощни нови ракети, телескоп, който ще търси нови екзопланети, космически апарат ще вземе мостра от астероид, ще започнат мисии към Марс, Луната и Меркурий.
През март 2018 г. НАСА ще изстреля космическия телескоп ТЕСС (Transiting Exoplanet Survey Satellite), с който ще търси от ниска околоземна орбита неизвестни екзопланети. Очаква се за няколко години мисията да изследва над 200 000 звезди и да улови признаци на далечни планети в техните орбити.
НАСА ще изстреля и космическата сонда „ИнСайт“ (InSight). Планирано е това да стане през май. Сондата трябва да кацне на Марс през ноември. Там с различни инструменти ще изследва вътрешността на планетата. Тя ще измери и нейната температура и ще търси признаци за сеизмологична активност. Целта на мисията е да бъдат разбрани по-добре процесите зад образуването на планетата.
Европа и Япония ще потеглят към Меркурий с космическия апарат „БепиКоломбо“, който ще бъде изстрелян през ноември. До целта си апаратът ще стигне в края на 2025 г., като ще пусне два орбитиращи апарата. Единият ще изследва планетата, а другият – магнитосферата й. И двата спътника ще трябва да издържат температури, надхвърлящи 350 градуса Целзий.
През тази година две мисии ще изследват астероиди. Японската „Хаябуса 2“ и американската ОСИРИС-РЕКС ще стигнат до целите си съответно през юли и август. Сондата „Хаябуса 2“ беше изстреляна в края на 2014 г. и се очаква да върне проба от астероида Рюгу през декември 2020 г. ОСИРИС-РЕКС ще посети астероида Бену, който е в списъка на потенциално опасните за нас обекти. Мостра от него апаратът ще върне на Земята през 2023 г.
Китай е с големи амбиции за 2018 г. в космоса. Страната още веднъж ще спусне роувър на Луната, който ще изследва далечната й страна и геоложките условия там. През юни Китай ще изстреля спътник, който ще поддържа връзката между роувъра и Земята. Китай ще изстреля и първия от трите основни модула на космическата си станция.
Компанията „Спейс Екс“ подготвя няколко важни дебюта през 2018 г. През януари е планирано първото изстрелване на свръхтежката ракета „Фалкон хеви“, която ще може да извежда големи товари на ниска околоземна орбита, а и отвъд нея. Ракетата е с потенциал за повторно използване. Подемната сила на „Фалкон хеви“ ще е два пъти по-голяма, отколкото на следващата по показатели ракета, използвана сега.
Тази година ще бъде изстрелян и първият кораб с екипаж „Дракон 2“ на „Спейс Екс“. По план с него през май ще бъдат изпратени астронавти на Международната космическа станция, но е възможно да има отлагания.
В края на годината компанията „Спейс Екс“ планира да изпрати двама космически туристи по траектория до Луната и обратно с капсула „Дракон 2“. Ако това бъде реализирано, хора за първи път е стигнат по-далече от ниската земна орбита от последната мисия „Аполо“.
Астрономите се надяват през 2018 за първи път да зърнат черна дупка, по-специално свръхмасивната Стрелец-А, която е на 26 000 светлинни години в центъра на галактиката Млечния път. Очевидно черна дупка не се заснема само с поставяне на фотоапарат на телескоп. В най-добрия случай астрономите могат да зърнат нейната „сянка“, или ръба й. За това ще им трябва телескоп с много висока резолюция и те разчитат на интерферометричната мрежа VLBI, която комбинира наблюдаващата сила и капацитет за събиране на данни на много телескопи по света.
През април проектът „Гея“ ще обяви втората си база данни, която се очаква да съдържа паралакси (положението и посоката на обекти, гледани от различни позиции) и движението на около милиард звезди. Ще бъдат включени и подробности за около 10 000 астероида.
Целта на проекта „Гея“ е да състави триизмерна карта на галактиката Млечния път и са събере допълнителна информация за състава, образуването и еволюцията й.
През тази година няма да има зрелищно слънчево затъмнение като през 2017 г., но пак ще наблюдаваме интересни небесни явления. Ще има две лунни затъмнения. Първото на 31 януари ще се вижда над северозападната част на Северна Америка, Тихия океан, Азия и Австралия.
Второто ще е на 27 юли. То ще може да бъде наблюдавано пълно над Западна Африка, Централна Азия, и частично над Южна Америка Източна Африка, Европа, Източна Азия и Австралия.
На 31 юли Марс ще се доближи най-много до Земята от 2003 г.
Коментари
