Перник чества днес своя празник под знака на 10-вековен юбилей. Денят на град Перник се отбелязва на 19 октомври, когато Българската православна църква отдава почит на Св. Иван Рилски, светецът – смятан за покровител на миньорите и на град Перник.
За първи път празникът на Перник е бил честван през 1903 г. по инициатива на подземните работници, а от 1994 г. е обявен за ден на града.
В навечерието на 19 октомври 2009 г. с литийно шествие в Перник беше донесена частица от мощите на светеца, останала на съхранение в храма „Св. Иван Рилски“ .
Тази година празникът на Перник преминава
под знака на 10-вековен юбилей
Тази година празникът на Перник ще премине под знака на 10-вековния юбилей от втората обсада на крепостта Кракра, която издържа на атаките на византийците.
„Перник е градът, който никога не е бил подчиняван нито със сила, нито с предателство“, пише ст.н.с. първа ст. и д-р на историческите науки Димитър Овчаров.
Перничани днес ще се поклонят пред паметника на неустрашимия болярин Кракра. На него е именувана и една от големите централни улици в Перник. От началото на ХХ век в народната памет и градската култура се е възприело хълмът и крепостта да се наричат на легендарния владетел Кракра.
Първият сблъсък на Василий Втори с неустрашимия болярин Кракра бил през 1004 г., когато след превземането на Скопие византийците обсадили Перник. Не успели да подчинят твърдината и се върнали в Константинопол.
Втората обсада през 1016 г. продължила 88 дни, но всички набези срещу града били безрезултатни и ромеите отново се оттеглили. Легенди разказват, че кръвта от убитите византийски воини била толкова много, че дълги години червенеела в местността около пернишката крепост. Затова и днес тя се нарича „Кървавото“.
Византийските хронисти определят Кракра като „мъж, отличен във военното дело“, „не отстъпвал нито на ласкателства, нито на други обещания и предложения, каквито му били отправяни от императора“.
На празника на Перник винаги присъства
и споменът на мината, създала този град
Днес мобилна изложба „Мини-Перник“ на 125 години“ ще илюстрира интересни факти от историята на въгледобивното предприятие:
– 2/3 от репарациите по Ньойския договор са платени от „Мини-Перник“.
– Мината дарява един милион златни лева за конструирането на самолет „Миньор“.
– Празникът на миньорите е събирал елита на държавата, продължавал е два дни.
– Миньорските работници са имали униформи, като първите са съобразени с характерното за района белодрешно мъжко облекло.
– В порционното меню на миньорите има продукти, които навремето са присъствали на трапезата на първите хора – хайвер, халва, маслини.
– За извозването на въглища се използвало животинска тяга от 350 коня, като 250 от тях никога не са излизали над земята.
– Мините са институция с изключително целенасочена политика в социалната сфера, образованието, културата, спорта. Създаден е първият в България работнически театър през 1918 г. Изграден е басейн, създадени са минен оркестър, минно читалище, библиотека. Изграден е Витошкият водопровод, павирани са улиците.
– Благодарение на нуждите на мината през 1893 г. е била открита и жп линията София-Перник, съобщава Регионалният исторически музей.
„Мини-Перник“ са черният бисер
на хубавата българска земя
„Мини-Перник“ са черният бисер на хубавата българска земя. Тя е благодатен извор, от който свещеният труд на българския работник, подпомогнат от гения на родната техника, черпят ежечасно богатство, които влагат в услуга на стопанския напредък и материалната култура на България!“, е написал собственоръчно цар Борис Трети в Златната книга на „Мини-Перник“. Тя е изчезнала през 90-те години на ХХ век, но копие от титулната страница с посвещението на цар Борис е включено в изложбата.
В деня на града жителите и гостите на Перник ще усетят и тръпката да бъдат под земята, където се е случвала историята. Единственият минен музей на Балканите ще отвори безплатно вратите си за посетители. Там ще бъде показано ревю на традиционни носии и накити „Багри от Пернишко“.
Официално ще бъде открита скулптура от дърво – сурвакарска маска, висока 3,2 м. Тя символизира получилия световно признание местен обичай „Сурова“.
От 2009 г. Перник е европейска столица на сурвакарските игри, а в края на 2015 г. „Сурова“ влезе в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството.
Българи от Сърбия, Румъния и Украйна,
които се събират на фолклорна среща в Перник,
ще уважат празника на града
Празника на Перник ще уважат и българи от Сърбия, Румъния и Украйна, които се събират на фолклорна среща в града.
Перничанинът д-р Симеон Симов, живял дълги години в Германия и Италия, ще покаже колекцията си „Българските земи в старите географски карти и атласи“.
Баритонът Владимир Стоянов, балетната педагожка Ваня Рошкова и актрисата Катя Паскалева /посмъртно/ са новите почетни граждани на Перник. Престижното звание е присъдено с решение на Общинския съвет, а почетните знаци ще бъдат връчени днес.
Източник: БТА
Коментари
