По случай наградите „Оскар“, които тази вечер ще бъдат раздадени за 91-и път, в. „Гардиън“ предлага поглед към най-странните номинации и призьори в историята на престижните киноотличия – от несъществуващи личности до куче:
Хърмаяни Бадли
Хърмаяни Бадли получава номинация за „Оскар“ за най-добра актриса в поддържаща роля за „Път към висшето общество“ (1959), въпреки че екранното й време едва надхвърля две минути.
Настоящата рекордьорка за най-скромно екранно присъствие, отличено с награда, е Беатрис Стрейт. През 1977 г. тя печели „Оскар“ за най-добра актриса в поддържаща роля, въпреки че екранното й време във филма „Телевизионна мрежа“ (1976) е под шест минути.
Пиер Бул
Френският писател Пиер Бул е автор на романа „Мостът на река Куай“, по който Дейвид Лийн снима едноименния си филм, излязъл на екран през 1957 г. Бул е номиниран в категорията за адаптиран сценарий заедно с Карл Форман и Майкъл Уилсън. Когато през 1958 г. на церемонията за наградите „Оскар“ Пиер Бул излиза на сцената, за да получи отличието, всички знаят, че той е само „параван“ за включените в черния списък Форман и Уилсън. „Всички бяха наясно, че Бул не може да говори английски, още по-малко да пише на езика“, отбелязват холивудски историци.
Казухиро Цуджи и Рик Бейкър
Казухиро Цуджи и Рик Бейкър безспорно са майстори на грима, но и до днес наблюдателите недоумяват на кого му е хрумнало да ги номинира в съответната категория на „Оскар“-ите за работата им над филма „Норбит“. Фактът, че комедията от 2007 г. с Еди Мърфи завинаги ще бъде представяна като номиниран за награда на киноакадемията филм кара куп сърца да се свиват болезнено.
Цуджи тази година отново е сред номинираните в категорията за грим и прически за работата по забележителното преобразяване на актьора Гари Олдман в Уинстън Чърчил във филма „Най-мрачният час“. Този път никой не оспорва номинацията на японския майстор на грима.
Кенет Брана
Друг казус, който и до ден днешен остава извън умозрението на наблюдателите, е номинацията на Кенет Брана за най-добър адаптиран сценарий за филма „Хамлет“ (1996) – „претакана“ и неподходяща за голям екран версия на прочутата шекспирова творба, при това с продължителност над 4 часа.
Джей Дейвидсън
Още един случай от историята на наградите „Оскар“ остава загадка – как централният женски персонаж във филма „Играчка-плачка“ (1993) на Нийл Джордан, пресъздаден от модела Джей Дейвидсън, попада сред номинираните в категорията за поддържаща мъжка роля заедно с актьори от ранга на Джак Никълсън, Ал Пачино и отличения впоследствие Джийн Хекман.
Джордж Бърнард Шоу
Тридесет години след като печели Нобелова награда за литература, британският писател и драматург Джордж Бърнард Шоу прибавя и „Оскар“ към колекцията си – като съавтор на адаптирания сценарий за филма „Пигмалион“ (1938) по едноименната му пиеса. Творбата впоследствие вдъхновява продукции като „Моята прекрасна лейди“ (1964) и „Хубава жена“ (1990).
Родерик Джейнс
Родерик Джейнс е номиниран в категорията за монтаж за филмите „Фарго“ и „Няма място за старите кучета“, въпреки че…не съществува. Това всъщност е псевдонимът, с който братята Итън и Джоуел Коен монтират продукциите си. Известните кинодейци дори съчиняват биография за Джейнс, представяйки го като „свадлив“ ветеран на британското кино. След втората му номинация през 2008 г. Джоуел Коен дори изразява съмнение дали Родерик Джейнс ще се появи на церемонията за наградите „Оскар“, тъй като вече е на преклонна възраст и му е трудно да пътува.
Пи Ейч Вазак
За разлика от Родерик Джейнс Пи Ейч Вазак е истински. Ако обаче беше спечелил приза за адаптиран сценарий за „Тарзан от рода Грейстоук“ (1984), той щеше да предпочете кучешки бисквитки пред статуетка „Оскар“. Пи Ейч Вазак всъщност е унгарското овчарско куче на Робърт Тауни, който в знак протест срещу промени в сценария му за филма отказва името му да фигурира сред създателите на продукцията.
Чарли и Доналд Кауфман
Чарли Кауфман вече има номинация за „Оскар“ за сценарий за „Да бъдеш Джон Малкович“, когато получава втора за „Адаптация“ (2002). Този път тя е споделена с неговия брат-близнак Доналд Кауфман. В действителност такъв човек не съществува, освен като персонаж във филма, пресъздаден от Никълъс Кейдж.
Жан-Пол Сартр
До 1957 г. категориите за сценарий на наградите „Оскар“ са три – за оригинален и адаптиран сценарий и за оригинална литературна творба. Именно в нея през последната година от съществуването й е номиниран френският философ, писател, драматург и общественик Жан-Пол Сартр. Сартр получава номинация за филма „Горделивите“, базиран върху сценария „Тиф“ („Typhus“), който написва през 1944 г. Той не печели отличието – получава го Робърт Рич – псевдоним, използван от включения в черния списък сценарист Долтън Тръмбо. Друга странност на филма, за който е номиниран Жан-Пол Сартр, е рядката актьорска поява в него на режисьора Луис Бунюел.
Коментари
, въпреки че екранното){kind=link}