На 6 февруари православната църква почита паметта на Свети Фотий, чието име от гръцки означава светлина. С неговото име и ревностен християнски дух е завинаги свързана и българската история.
„Той съчетавал в себе си всички възвишени дарби – голям ум, дълбок гений, жив дух, воля – ту гъвкава като злато, ту твърда като желязо. Неговата страст за четене била извънредна и по цели нощи прекарвал над книгите. Изкусен оратор, изряден писател както в прозата, така и в поезията – в много неща сравняван с древните писатели, той знаел всички науки на своето време и на миналите векове, във всичко отличен, така че нямал равен на себе си… Прибавете към тия качества и приятния му външен вид, сериозното държание, благото и сдържано поведение…“
Така рисува портрета на св. патриарх Фотий векове по-късно един от най-големите му неприятели, римокатоликът Ягер.
Личността на свети Фотий е ключова фигура в историята на ІX век. Роден е около 820 г. и произхожда от знатен и благороден род. Баща му Сергий бил висш държавен съветник, а един от чичовците му бил женен за сестра на византийската императрица Теодора.
Родителите на св. Фотий били гонени заради своето открито иконопочитание по времето, когато се ширела иконоборческа ерес. Той бил възпитаван в Константинопол, където получил блестящо всестранно образование. Богато надарен, той от най-ранни години усилено се занимавал с философия и медицина, а по-късно с богословие и право.
Поради тази му образованост и голям ум получил длъжността висш държавен съветник на императора, а след завръщането си от дипломатическа мисия в Багдад бил назначен за председател на Синклита (Сената). Едновременно с това той ръководел и преподавал в знаменитата Магнаурска школа. Въпреки бляскавите си успехи в светския живот, св. Фотий не бил удовлетворен.
Склонността му към духовен живот и тихи научни занимания била от младини и той избрал безбрачието и се устремил към монашеството. Спечелил всеобщо уважение и на църковния събор, свикан от император Михаил за избор на нов патриарх, бил избран единодушно. За шест дни от мирянин св. Фотий преминал последователно през всички степени на църковното служение – от четец до епископ – и на 25 декември 857 г. встъпил на Константинополския патриаршески престол.
Много напрегнато било времето на патриаршеското му служение.
Св. Фотий много се трудил за възстановяване на разрушенията от иконоборците, заклеймявал пороците и престъпленията, много се грижел за църковната благотворителност. Правил опити за присъединяване към Православната църква на арменците-монофизити, борел се с „триезичната“ ерес. От догматичните му трудове най-значителен е „За изхождането на Светия Дух„, който оказал огромно влияние върху богословската литература на по-следващото време.
Особено важна била мисионерската дейност на свети патриарх Фотий по отношение на езическите славянски народи, като духовен вдъхновител и единомисленик на светите братя Кирил и Методий в тяхното равноапостолно дело. Съществувала лична връзка между св. Фотий и св. Методий още от времето, когато бил преподавател на Магнаурската школа, а младият Методий бил негов ученик.
Години по-късно тази връзка укрепнала от единомислието при заминаването на св. Методий за Моравската мисия. През 882 г. св. Методий предприел пътуване до Константинопол, където царят го посрещнал с големи почести и радост, като похвалил учението му. Същото сторил и патриархът, сиреч св. Фотий, споделяйки идеята за християнска просвета. Естествена за него била борбата му срещу „триезичната“ ерес, което показва, че във Византия вече съществувала мисълта за богослужение на родните езици. Мисъл, постепенно забравена от Западната църква и дори преследвана във Великоморавия.
Известно е, че през 864 г. кръщението на св. цар Борис-Михаил става при духовното участие на патриарх Фотий, който изпратил за това архиереи от Константинопол. Светият патриарх участвал живо в започващия духовен живот на новопокръстения княз. Св. Фотий пише към св. цар Борис послание, в което излага същността на християнската вяра и основите на християнската нравственост, както и конкретни практически наставления.
С името на св. Фотий се отбелязва началото на духовната свобода и независимост на значителна част от славяните, с любов приели проповедта на светите Кирил и Методий.
Неустрашимият защитник на Православието прекарал последните си години в уединение и починал на 6 февруари 891 година.
Имен ден празнуват: Доротея, Огнян, Огняна, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Светла, Светлана, Светослав, Фотий. Екипът на AlmaNews.bg честити празника на всички именици и им желае здраве и късмет!
Източник: Българска православна църква
Коментари
