На 18 декември 1859г., в Стара Загора е роден началникът на Софийската дивизия, командирът на V-та армия по време на Междусъюзническата война, победителят от Тутракан – забележителният български генерал Стефан Тошев.
Той е син на учителката Анастасия Тошева и търговецът Тошо Тошев. Едва 18-годишен е назначен като преводач в Българското опълчение по време на Руско- турската война (1877-1878г.) , тъй като добре владеел руски език.
След Берлинския конгрес С. Тошев се включва в Източнорумелийската милиция. През 1880г. постъпва на служба във войските на Княжество България. На 30 август е произведен в чин капитан.
По време на „войната на капитаните срещу генералите“ (Сръбско – българската война) Стефан Тошев е командир на Трънския отряд, а по-късно и на 3-ти пехотен Бдински полк. Заедно с Трънския отряд воюва на Мека црев и Три уши, където е ранен в краката. Той е един от онези български капитани, които правят възможен пълния разгром на сръбските генерали по време на Сръбско българската война от 1885г.
По време на Балканската война от 1912г. ген. Стефан Тошев командва I пехотна софийска дивизия, ненапразно наричана Желязната дивизия. Начело на Софийската дивизия, той участва в боевете при Лозенград и Люлебургаз-Бунархисар и в атаката на Чаталджанската укрепена позиция.
През август 1913г. е повишен в звание генерал – лейтенант. А по време на Втората балканска война, ген. С. Тошев командва Пета армия, която воюва при Султантепе и Крива паланка.
Най-впечатляващият момент от биографията на ген. С. Тошев безспорно е Тутраканската битка от 1916г. Когато Румъния се включва в Първата световна война на страната на Антантата, на северната българска граница се намира Трета българска армия. В нейния състав са включени IV – та преславска дивизия, VI – пехотна врачанска дивизия, прехвърлена от Южния фронт Желязна, Софийската дивизия, Русенският отряд, Варненският подвижен резерв и т.н. Трета армия е под командването на ген. С. Тошев.
Още след Балканските войни, когато Тутракан става част от Румънското кралство, румънското военно министерство оценява стратегически важното значение на Тутракан при една евентуална бъдеща война с България. Започва да строи Тутраканската крепост под ръководството на белгийски и френски военни инженери и специалисти. Заради добрата защита на крепостта наричат Тутракан “Малкият / Румънският Вердюн„.
За да осигури успеха на атаката ген. Стефан Тошев съсредоточил срещу крепостта близо 50% от пехотата и почти цялата си артилерия. Това дало възможност на ген. Киселов, командир на на 4-та пехотна преславска дивизия и общ началник на войските, определени да атакуват крепостта, да осигури превъзходство на сили и средства в направление на главния удар.
Атаката на крепостта започва на 5 септември 1916г. Атаката на българите, водещи една справедлива битка за родната земя е неописуема, граничеща с невероятното, с безумието. Героизмът, патриотизмът и себеотрицанието са затрогващи и завидни в съкровеното им желание да си върнат земята и войнска чест. Те се спускат в самите ровове, секат и преодоляват телените заграждения, преминават непреодолимите до артилерийската канонада „вълчи ями”, вече сринати и заровени.
Рано сутринта на следващия ден – 6 септември, след само за 33 часа с непозната за най-новата военна история атака до момента, те превземат по блестящ начин най-модерната за времето румънска крепост. Това е една от най-блестящите български победи по време на Първата световна война. След Тутраканската битка българите пробиват Кубадинската позция, освободена е Северна Добруджа и пътят им към Румъния е открит. На 5 декември българите влезли в Букурещ и продължили настъплението си и към 1 януари 1917 г., излязла към устието на Дунава.
През 1918г. ген. С. Тошев става командващ на IV-та армия, а след войната преминава в запаса.
На 27 октомври 1924 г., в Пловдив умира един от най-великите български военни. Доказал на дело какво означава чест, достойнство и патриотизъм. Един живот, за които думите не стигат.
Коментари
