Белият лист хартия е най-търпеливият събеседник независимо от коя от двете му страни се намирате – като читател или като пишещ.
Когато сте от страната на пишещия ще имате на разположение свой довереник по всяко време. Той няма да роптае за дължината на вашия разказ и ще ви позволи да запазите казаното за миг по-дълъг от една въздишка. Листът хартия ви позволява бързо и лесно редактиране. Всяка грешка може да бъде поправена, всичко неуместно – премахнато, всичко звучащо недостатъчно елегантно – заменено. Всичко, което не можете да кажете, защото едва ли биха ви разбрали, ще можете да изречете пред листа хартия.
Четенето и писането – двете страни на една и съща монета, два неразривно свързани процеса като вдишването и издишването. Толкова тясно свързани, че резултатът от тяхното взаимодействие е една истинска магия – възможност за създаване на безкрайно много вселени.
Четенето е онази част от магията, която се случва винаги, когато окото срещне изписания лист. Той няма да се натрапва и нахалства, търпеливо ще изчака онзи момент, който сами прецените за удачен, за да разберете неговото послание.
Но може би най – забележителната част от писането и четенето е създаването на художествената литература. Ако писаното слово е най-великото изобретение на човека, то художествената литература е най-великото вълшебство създадено от човека.
Всяко художествено произведение е една нова вселена, в която действат правила различни от познатите нам. Героите живеещи в тази вселена са толкова реални, колкото сме аз и вие.
Четем за чужди съдби и те ни поглъщат до толкова, че когато сме с книга в ръка, ние съвсем загубени в техния свят. Неусетно тези, които наричаме литературни герои, се превръща в част от живота ни. Познаваме ги по-добре от всеки човек вървял някога по тази земя. Знаем силните и слабите им страни, неговите копнежи и разочарования, навиците и странностите му.
Едни художествени герои обичаме, други мразим,но безспорно всеки герой от книга, която сме прочели, става част от сърцето ни завинаги.
Той е като добър приятел, когото не сме виждали от години, но всеки път, когато се срещнем откриваме по нещо хубаво, което не сме забелязали преди.