В някои фази на парадоксалния сън, свързани със сънища, неврони временно ни парализират, за да може тялото да остане неподвижно, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.
Те вероятно ще позволят да се опознае по-добре произходът на някои смущения в съня и по-специално на неврологично заболяване, което възпрепятства тази естествена парализа на тялото. Става въпрос за т.нар. поведенческо разстройство при парадоксалния сън, което може да се появи около 50-годишна възраст.
Учени създали модел с плъхове, представяйки форма на заболяването, която имитира смущенията в съня. Това ще бъде от полза за проучване на болестта на Паркинсон, тъй като двете заболявания са свързани, отбелязаха от Френския център за научни изследвания.
Макар че е дълбоко заспал, засегнатият от заболяването говори, помръдва, подритва и в края на краищата пада от леглото, без да е ясно каква е причината за това, тъй като липсва телесна парализа. Това е парасомния, белязана от анормални движения, които вероятно отразяват сънищата на пациента.
Клод Бернар и Жан Моне от Центъра за неврологични изследвания в Лион идентифицираха група неврони, които са отговорни за временната парализа. Учените успели да ги блокират, като инжектирали у гризачите продукт, който цели да блокира отделянето на глутамат от невроните. Глутаматът е невротрансмитер, който осигурява предаването на послания от един неврон на друг.
Въпросните неврони били изключени от нужната за телесната парализа при парадоксален сън невронна мрежа. В резултат плъховете помръднали по време на парадоксалния си сън, т.е. поведението им било като това на засегнати от заболяването пациенти. Резултатите оборват съществуващата от 50 години хипотеза, че отделящите глутамат неврони генерират парадоксалния сън. Резултатите от изследването са публикувани в Brain.
Източник: БТА
Коментари
