На 2 май 1876 г. загиват последните защитници на Перущица. На 23 април 1876 г. Перущенският революционен комитет получава прокламацията за обявяване на Априлското въстание и за кратко време организира кръгова отбрана с шест сектора.
Главният удар на противника се очаква от посока на Тъмраш и затова най-добре укрепеният сектор е южният, където е поставена стража от 120 души под командването на Кочо Честименски и Спас Демирев.
Останалите сектори за отбрана се командват от Петър Бонев, Спас Гинев, Атанас Тилев и др. На 28 април 1876 г. два табора, усилени с артилерия, и множество башибозук (3000 – 3500 души), командвани от бригаден генерал Решид паша, обкръжават селото и започват общо настъпление.
Пред голямото числено и огнево надмощие на противника, въстаниците (около 600 души) са принудени да се оттеглят, но продължават да се бият за всяка улица и къща (29 – 30 април). На 2 май 1876 г. последните 116 защитници се групират в църквата „Св. Архангел Михаил“, зад чийто стени се укриват жените, децата и старците. Там те се отбраняват до край и всички загиват.
Спас Гинев, Кочо Чистеменски и др. убиват жените и децата си и се самоубиват, за да не попаднат живи в ръцете на врага. Опожарена и срината до основи, Перущица престава да се съпротивлява, но показва на света своята непреклонност и стремеж за свобода. По-късно костите на загиналите са събрани в мраморен саркофаг, поставен пред олтара на храма.
Източник: НВИМ
Коментари
