На 20 април 1876 г. избухва Априлското въстание. Главен организатор на въстанието е Гюргевският революционен комитет, създаден в края на 1875 г.
Според разработения план българските земи са разделени на революционни окръзи, а избраната отбранителна стратегия предвижда укрепени лагери в планините, диверсионни акции и пожари в големите градове, прекъсване на телеграфни и жп линии.
На 20 април 1876 г. въстават Копривщица и Панагюрище, а след тях и селищата в Средна гора, долината на р. Марица и подножието на Родопите. Въстанието обхваща отделни райони в Търновския революционен окръг и в Югозападна България по поречието на реките Струма и Брегалница.
Османското правителство предприема незабавни мерки и към районите на въстанието са изпратени добре въоръжени войскови части и башибозук. След неравен бой са разбити защитниците на Клисура (26 април), Панагюрище (30 април), Перущица (2 май), Батак (4 май), Брацигово (7 май).
От 29 април до 7 май четата на поп Харитон води непрекъснати сражения в Дряновския манастир, а Ново село, Кръвеник и Батошево оказват решителна съпротива на противника. В Сливенския революционен окръг въстанието не получава голям размах. Поради слабата подготовка на Врачанския революционен окръг там липсват въстанически прояви.
Четата на Христо Ботев остава без подкрепа и след изключително тежка борба е напълно разгромена. В края на май и началото на юни 1876 г. въстанието е окончателно потушено. В продължение на един месец намират смъртта си над 30 000 мъже, жени и деца.
Опожарени и разграбени са стотици села и градове. Въпреки, че претърпява поражение Априлското въстание е най-значителният резултат от необратимото съзряване на българската нация за самостоятелен политически живот.
По своята организация, мащаби, обществена ангажираност и исторически последици, това независимо от външни сили движение е най-величавата и трагична страница от историята на българското национално Възраждане.
Коментари
