Военно-историческата възстановка „Операция Деве Баир – 8-14.IX.1944г “ се организира по повод 74 години от героичните боеве на 9-ти пехотен Пловдивски полк, успял да предотврати нахлуването на немските войски през държавната граница към град Кюстендил.
В началото на септември 1944 г малка България е на прага на драматични събития. Силите на Третия Райх отстъпват по всички фронтове, а Червената армия вече е на брега на река Дунав. За страната ни настъпва труден избор-окупация от Червената армия и поредна Национална катастрофа или да се обърне срещу бившите си съюзници-германците. На 2.IX.1944г идва на власт макар и само за седем дни правителството на Константин Муравиев /БЗНС/, което скъсва дипломатически отношения с Германия на 5.IX1944г.
В отговор немските войски на територията на Македония и бивша Югославия започват да разоръжават, пленяват и изпращат в концентрационни лагери нашите окупационни части, а по „старата“ ни граница се съсредоточават силни сили на Райха, чиито намерения не са загадка за нашето разузнаване.
Опитните германци нямат намерение да чакат България да ги нападне първа и да отреже пътя за отстъпление от Гърция и Егейските острови на 300 000 немски бойци от групата армии „Е“. Немците знаят много добре, че най-добрата защита е нападението и се готвят да накажат бившия си съюзник. Вече са сторили същото с италианците и мислят, че българите също ще се окажат лесен противник.
В отговор правителството на Муравиев заповядва на 4.IX.1944г „старата“ ни граница да се осигури с наши макар и малобройни армейски части, а всички български окупационни части избегнали немски плен с цената на тежки битки с немците и бомбардирани и от немската и от съюзническата авиация трескаво бързат да се приберат в „стара“ България. Основното шосе за изтегляне към Родината минава през Деве Баир над с. Гюешево. Там и в района на Крива Паланка немците са струпали силна групировка, която отрязва пътя и се готви да нахлуе в България.
На 5-ти септември 9-и пехотен Пловдивски полк под командването на полковник Иван Бонев получава заповед с придадени артилерийски и бронеизтребителни поделения да се изнесе в района на град Кюстендил, като прегради пътя от Крива Паланка в участъка село Бобешано – връх Руен и да не позволи на немски части да преминат старата граница. На 8-ми септември поделенията на 9-ти пех полк са съсредоточени в указания район. Провежда се разузнаване и укрепване на позицията, за втори отбранителен рубеж ресурси няма-падне ли Деве Баир, немците ще влязат в Кюстендил…
На 10 септември противникът извършва разузнаване с бой, започва и двубой между немската и нашата артилерия. На 11-ти септември по шосето от Крива Паланка към Деве Баир започват настъпление противникови мотоциклетисти и бойни коли с оръдия. Започва да работи бронеизтребителната ни артилерия разположена до шосето, ударени са много немски машини, но въпреки това отделни групи немски пехотинци преминават преградния артилерийски, минохвъргачен и картечен огън и достигат на 50 крачки от нашите позиции. Отблъснати са успешно пред самите ни позиции и се оттеглят с много загуби.
Наши пикиращи бомбардировачи „Щука“ са повикани на помощ и хвърлят бомбите си върху немските подкрепления идващи от Крива Паланка. След първите сражения някои от пленените немски войници се оказват от елитната 7-ма СС планинска дивизия „Принц Ойген” и имат задача да преминат границата и овладеят Кюстендил. На 12-ти септември ята самолети „Щука” с български опознавателни знаци на три пъти нападат позициите на 9-и пех полк. Убити са 3-ма и ранени още 3-ма български бойци.
„Предателство или грешка!?“-пише в дневника си командирът на 9-ти пех полк полковник Иван Бонев, а войници и офицери не могат да повярват на случилото се. По-късно българските пилоти извършили бомбардировките споделят, че са получили заповед от която става ясно, че Българското командване не е вярвало, че полкът ще спре немските части, уверено е, че Деве Баир вече е в ръцете на врага и е заповядало ударите на нашите пикиращи бомбардировачи върху „превзетите от немците“ позиции.
13-ти септември започва с артилерийски двубой, който трае през целия ден, а през нощта е отбита нова нощна атака на германците. На 14-ти септември следват две нови немски атаки. Германците не се спират пред никакви жертви-решени са да овладеят Деве Баир на всяка цена! Особено ожесточена е втората атака, при която немците излизат във фланг на 1-ва дружина на полка. Командирът на четвърта рота поручик Никола Гечков повежда смела контраатака вкл с ръкопашен бой, противникът е изненадан, търпи загуби и се оттегля към Крива Паланка. Само след месец и половина храбрият поручик Никола Гечков ще падне със смъртта на храбрите край река Пчиня…
След боевете при Деве Баир командващият българската армия генерал Владимир Стойчев пристига на място и изказва благодарност на командира и всички чинове за блестящо проведената операция „Деве баир”. Полковник Иван Бонев е награден с Орден за храброст – ІV степен, първи клас. Делегация от кюстендилци, водена от кмета д-р Ливадински, го провъзгласява за Почетен гражданин на Кюстендил. 9-ти пехотен полк продължава победния си път през Крива Паланка, Стражин, Страцин, река Пчиня… Завръща се тържествено в Пловдив, а командирът му полк Иван Бонев е носен на ръце от възторжените си войници.
Само месец по-късно отказалият да сътрудничи на новата власт командир е арестуван, жестоко репресиран по затвори и лагери и убит. Героят от Деве Баир, „Спасителят на Кюстендил“, както го наричат благодарните кюстендилци, доблестният командир загива не на бойното поле, а смазан от бой и болести в затвора.
Победата при Деве Баир осигурява следващите успешни операции на Българската армия в Македония и бивша Югославия през първата фаза на войната.
Източник: Община Кюстендил и Клуб Братя по Оръжие.
Коментари
