Днес Православната църква почита света великомъченица Марина.
Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ в.). Баща й я възпитал в идолопоклонство, но Бог по Своята милост й дал да узнае истината и я призовал при Себе Си.
По това време римското управление жестоко преследвало християните. Много от преследваните се криели по пустините и планините. А мнозина оставали в градовете и като вземали вид на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват Божието слово.
От един такъв християнин 12-годишната Марина за пръв път чула за Господ и сърцето й се изпълнило с любов към Него. Тя много желаела да получи свето кръщение, но поради гонението не е имало нито в града, нито в околностите свещеник, който да може да извърши това тайнство.
Пръв неин гонител станал самият й баща. Той бил ревностен поклонник на идолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко.
Марина вече подкарала 16-тата си година. Веднъж в околностите на града тя срещнала Олимврий, управителя на източните страни. Той идвал в техния град, за да предава на съд християните. Необикновената красота на Марина така поразила управителя, че му дошла мисъл да я вземе за жена.
Когато разбрал, че Марина иска да се посвети на Бога, управителят веднага заповядал на войниците си да хванат Марина и да я водят след него в града, без обаче да й направят някакво зло. Той се надявал лесно да склони младата девойка да се отрече от християнската вяра. Управителят почнал да я увещава, като се стараел ту да я склони чрез обещания, ту да я сплаши чрез закани. Всичко обаче било напразно.
Разгневен от отговорите на Марина, управителят заповядал да я подложат на тежки изтезания. А когато на другия ден отново извели Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна.
След това започнали ужасни изтезания. Тялото на мъченицата наново било разранявано, а раните – опалвани с огън. Марина с твърдост понасяла мъченията и непрестанно се молела на Бог.
Тия молитвени думи навели управителя на мисълта да я удави. Той заповядал да донесат грамадна каца с вода и в нея да хвърлят здраво вързаната девойка. А Марина се помолила на Бога да развърже веригите й, а водата да бъде желаното от нея кръщение и възраждане за вечен живот.
Едва свършила молитвата си, веригите й се разкъсали и неизказана светлина я огряла. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебна песен на Бог. Най-после управителят я осъдил на смърт.
Имен ден празнуват Марин, Марина, Маринка, Маринела.
Коментари
. Баща й я){kind=link}