Отново е 1 юни и ние празнуваме Международния ден на детето.
Децата са най-важното нещо! Децата са нашето бъдеще, нашата гордост, наша надежда, но и наша отговорност! Те заслужават днешният ден да е прекрасен, да имат сигурност и опора, стабилна среда- тук и сега. Ние сме тяхното вчера, а те са нашето утре! Но къде сме ние сега: най-вероятно пак ще декларираме, че правим или ще направим всичко за бъдещето на децата на България. Но така ли е в действителност?
Днес, в България, общообразователната система се характеризира със сравнително нисък среден резултат на знания и умения на учениците, с голям дял на резултати под критичния минимум, с относително малък дял на високите резултати. 40% от 15-годишните ученици са функционално неграмотни; България е на последните места в ЕС по четивна и математическа грамотност.
Има високи регионални неравенства в достъпа до качествено образование. Има цели области в страната, в които училищата са с по-ограничени материални и кадрови възможности за качествен учебен процес. Проблем е и различният социален статус на родителите.
Ключово значение има обхватът на децата в детските градини, но всяко пето българско дете не е обхванато в задължителното предучилищно образование. Една от основните причини за това е финансовата бариера: високите такси за детски градини.
По този повод, БСП, още от години, предлага задължителната предучилищна подготовка да бъде безплатна за семействата. Друга е лошата организация. В големите градове места в детските градини няма и родителите са принудени да водят истински войни и да участват в корупционни схеми, за да запишат детето си в детска градина. В столицата теглят жребии, за да запишат детето си в първи клас. Не може бъдещето на едно дете да зависи от жребии.
Българските младежи не виждат перспектива да останат в България. Те знаят, че ако останат у нас, ще живеят по-лошо от родителите си. Всяка година емигрират хиляди млади хора и млади семейства с децата си.
Днес десетки деца, родители и хора с увреждания участват в „Палатков лагер“ пред Народното събрание. Явно е, че само се говори за промяна в политиките, насочени към децата с увреждания, но реални действия липсват и уязвените не усещат и виждат промяна в нагласите на властта, те заявяват: „Системата ни убива“.
Средният успех на държавата в грижата за децата е 2,88 според доклада „Бележник 2018“, изготвен от Националната мрежа за децата. Те казват: “Живеем в държава, която постепенно убива децата си. Има възможности, има средства, но нищо не се прави. Гледа се към парите, към магистралите, а това, което трябва да се вложи за бъдещето на държавата, за децата – не се прави“.
Коментари
