Паметта на Св. Великомъченик Георги Победоносец, който е сред най-почитаните светци у нас още от покръстването на българите преди 11 века, се чества днес.
Св. Георги е от малкото светци, почитан и славен както от християни, така и от мюсюлмани. Празникът се чества като Ден на храбростта и на Българската армия.
Християнският Великомъченик Св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклециан /284-305 г./.Бъдещият светец постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности.
На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен. Погребан е в палестинския град Лида, който е днешният град Лод в Израел. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.
Едно от чудесата, извършени от Св. Георги и заради което често е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, е чудото, станало близо до град Вирит, в днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей.
Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на змееборец в християнството, поради което е обявен за светец – воин, покровител на войската.
В християнската иконография Св. Великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей.
В памет на Св. Георги /от гръцки „земеделец“/ Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството.
Светията е покровител на овчарите и стадата. В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове.
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджевден.
За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година, завършваща на Димитровден. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.
На днешната дата страната ни отбелязва и Деня на храбростта и празник на Българската армия. Той започва да се чества още с формирането на войските ни. С указ от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст” – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ от 9 януари същата година се постановява честването на празника.
Имен ден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо.
Коментари
