Стивън Хокинг – видният британски учен, теоретичен физик и космолог и автор на бестселъра „Кратка история на времето“, почина на 76-годишна възраст, предадоха световните информационни агенции.
Хокинг е починал мирно в съня си в дома си в Кембридж. Кончината му съвпада със 139-годишнина от рождението на Алберт Айнщайн.
„Дълбоко сме опечалени от смъртта на нашия любим баща. Той беше велик учен и изключителен човек, чиято работа и наследство ще живеят още много години. Неговите кураж и постоянство, подплатени с интелект и хумор, вдъхновяваха хората по цял свят. Винаги ще ни липсва“, се посочва в изявлението, направено от трите му деца Луси, Робърт и Тим.
Гледайки Стивън Хокинг с дребното му „клюмнало“ и неподвижно телце, приковано в инвалидна количка като кукла без конци, за човек понякога е трудно да си представи феноменалния ум, приютен в него. Видният, учен, поразен от амиотрофична латерална склероза още на 21-годишна възраст, така и не позволява на болестта да възпре постоянния му стремеж към отговорите на фундаментални въпроси за човешкото съществуване и тайните на Вселената.
Въпреки че лекарите му дават едва две години живот, Стивън Хокинг става един от най-дълго преживелите с болестта хора в света. „Хокинг въплъщава идеята за чист безтелесен интелект“, пише навремето в. „Таймс“.
Роден в семейството на интелектуалци на 8 януари 1942 г. – в същия ден, в който се навършват 300 години от кончината на Галилео Галилей, смятан за „бащата“ на съвременната наука, Стивън Хокинг винаги е вярвал, че да бъде учен е негова съдба.
Съдбата обаче му раздава „жестока“ карта. По-голямата част от живота си той прекарва в инвалидна количка, лишен от възможността да се движи и да говори, и принуден да общува чрез компютър.
Още от дете Хокинг страда от липса на добра физическа координация. „Хич не ме биваше в игрите с топка, а почеркът ми отчайваше учителите“, признава ученият. Въпреки това съучениците му го наричат „Айнщайн“.
Години по-късно на него вече ще се гледа като на наследник в редица отношения на Алберт Айнщайн – гения-знаменитост, отбелязва Асошиейтед прес. „Никой след Айнщайн не е ангажирал по този начин широката общественост. Той се превърна в икона с ум, с какъвто не са надарени обикновените смъртни. Хората невинаги разбират думите му, но знаят, че той е брилянтен. Човешкият елемент в неговата борба също привлича масовото внимание“, казва известната астрономка и директорка на обсерватории „Карнеги“ Уенди Фридман.
Не само интересът му към големите въпроси, които занимават човечеството, и желанието му да даде научно обяснение на всички феномени, правят Стивън Хокинг толкова обаятелен в очите на хората. Те го възприемат и като символ на човек с интелект, способен да достигне звездите, но същевременно толкова осакатен, че не може да направи нищо за себе си
Повечето хора свързват Айнщайн с уравнението e=mc2, без да разбират значението му. Въпреки своите сложни трудове, също непонятни за по-голямата част от човечеството, Хокинг е разбираем с това, че търси отговорите на вечните въпроси, които всички си задават, отбелязва космологът Майкъл Търнър от Чикагския университет.
На „дежурния“ въпрос какво е усещането да живее с амиотрофична латерална склероза, Стивън Хокинг отговаря: „Отговорът е, че гледам да не мисля за състоянието си или да съжалявам, че ме лишава от възможността да правя определени неща. Опитвам се да водя обикновен живот“.
„Обикновен“ обаче е последната дума, с която може да бъде описан животът на Стивън Хокинг.
В черупката на прогресиращо „безполезното“ му тяло се крие ум като бръснач, очарован от загадките на Вселената.
Вярвайки, че е роден да бъде учен, Стивън Хокинг казва: „Моята цел е съвсем проста. Искам да разбера откъде произлиза Вселената, как и защо е възникнала и как ще настъпи краят й“.
Вселената занимава Хокинг още от ранната му младост. Първоначално той иска да следва математика в Оксфорд, но по това време учебното заведение не предлага обучение по предмета и Стивън Хокинг записва физика. След дипломирането си през 1962 г. той следва и астрономия, преди да се запише в Кембридж, където изучава теоретична астрономия и космология
По-голямата част от работата му е насочена към обединяването на двата крайъгълни камъка на съвременната физика – Общата теория на относителността на Айнщайн, която касае естеството на времето и пространстово, гравитацията и мащабните феномени, и квантовата теория за поведението на субатомните частици – най-малките частици във Вселената.
Един от най-значимите си успехи Стивън Хокинг постига през 1974 г. Тогава ученият открива, че черните дупки излъчват термична радиация, причинена от квантови ефекти. По този начин Хокинг обединява три отделни до този момент раздела на физиката – квантовата теория, общата относителност и термодинамиката. През същата година, едва 32-годишен, той става един от най-младите членове на Кралското дружество – най-престижната научна институция на Великобритания.
През 1979 г. Стивън Хокинг тръгва по стъпките на Исак Нютон, ставайки Лукасов професор по математика в Кембриджския университет. Ученият заема поста в продължение на 30 години.
Хокинг получава възможността да тества гравитационните теории на Нютон през 2007 г., когато на 65-годишна възраст участва в полет, симулиращ условията на безтегловност. Ученият не възприема преживяването просто като подарък за рождения си ден, а като възможност да покаже, че инвалидността не е пречка за постигане на целите.
БТА
Коментари
