Някога философът и политически мислител Монтескьо е казал: „Всеки човек, който има власт, е склонен да злоупотреби с нея“. Тази мисъл важи с пълна сила за мнозина владетели управлявали държави от Европа през изминалите столетия. На следващите редове ще ви запознаем с няколко управници, които с действията си се оказали в пълна противоположност на мита за „добрия крал“.
Сред спечелилите си печална слава е Ричард III – крал на Англия, на когото мълвата приписва няколко убийства на роднини. Може би ви е познат покрай книгата на Филипа Грегъри „Бялата кралица“ или пък сериалът със същото име. Макар да са плод на значителна доза фикция, действията, с които е останал в историята този крал, не са.
Славата му на непоправим злодей, дължи в известна степен на перото на Шекспир, който го описва като завистлив, лицемерен и отмъстителен. Ричард III идва на власт след като парламентът детронира племенника му – Едуард V, през далечната 1483 г. Едуард V е син на предишния крал – Едуард IV и Елизабет Уудвил – „Бялата кралица“.
След смъртта на Едуард IV, Ричард III, тогава херцог на Глостър, се заклева във вярност на своя племенник и реално управлява страната през двумесечното царуване на Едуард. Малко след като Ричард III е обявен за крал, Едуард V и по-малкият му брат – също кръстен Ричард, херцог на Йорк, са изпратени в Лондонската кула, от където буквално изчезват. Те никога повече не се появяват публично, липсва и официална версия какво точно се е случило, но се предполага, че двете момчета са убити по заповед на Ричард III. Мнозина му приписват и смъртта на брат му Джордж.
Ако има съмнение дали Ричард III е бил толкова жесток, колкото го описват, то за следващата коронована глава няма. Става дума за белгийският крал Леополд II. Той е втори крал на Белгия, след като неговият баща – Леополд I умира през 1865г.
През 1876 г. е организирана Географска конференция в Брюксел, на която присъства и Негово величество Леополд – Луи Филип Мари Виктор. Той обещава да помогне на част от населението на Африка.
На Берлинската конференция от 1884 г., Бисмарк „благоволява“ да му даде Конго. Оказва се, че Конго изобилства от находища на каучук. За да се „стимулира“ работния процес сред местните са въведени редица мерки срещу „неподчинение“, сред които бичуване и рязане на крайници. Тези мерки, болестите, гладът и наказателните отряди са причината населението на Конго да намалее между 15 и 50 процента – данните са различни.
Следващият крал, може и да не е довел местното населението на цяла страна до състояние на геноцид, но също има с какво да бъде запомнен. Става дума за един крал, с прякора Хубави, а именно Филип IV Хубави.
Този владетел е сред забележителните управници на Франция, но може би това, с което най – силно ще бъде запомнен е разправата му с Ордена на тамплиерите.
Датата е 13 (петък) 1307 г., всички членове на Ордена на тамплиерите трябва да бъдат арестувани по заповед на краля и папа Климент V. Няколко години по – рано Орденът на тамплиерите е давал неколкократно заеми на Филип IV в размер на няколко хиляди франка. Любопитен факт е, че великият магистър на тамплиерите, Жак дьо Моле е кръстник на дъщерята на Филип IV и Жана Наварска – Изабел Красивата, кралица на Англия и съпруга на Едуард II.
В историографията съществуват много предположения за причините за премахване на Ордена от Филип IV, но резултатът е безспорен – заловените тамплиери са жестоко измъчвани и признати за виновни по няколко обвинения, основно в ерес. Десетки тамплиери са изгорени на клада, стотици лежат по затворите на Франция с години, а онзи Жак дьо Моле (нали го помните – кръстникът на Изабел Красивата и велик магистър на Ордена) е един от изгорените на клада.
Преди векове той е управлявал една от най-впечатляващите империи, историята го помни като братоубиец и подпалвач. Дами и господа, на сцената излиза император Нерон Клавдий Цезар Август Германик – „Кървавият поет“.
Седемнадесет годишен се жени за доведената си сестра Клавдия Октавия. На 13-ти октомври 54 г. (иронично, но да, дата е 13), Нерон е обявен за император. Още на следващата година, майката на Нерон – Агрипина, се кани да обяви другия си син -Британик за император, когато той внезапно умира. Древните автори приписват смъртта му на Нерон.
Според слуховете през 58 г., Агрипина замисля нов преврат, а Нерон решава да отмъсти на майка си. На три пъти опитва да я отрови, но не успява, тъй като тя взема противоотрова. В последствие изпраща един бивш роб да я убие, но и той не успява, затова й предлага да се поразходи с кораб и съвсем „случайно“ корабът потъва, а Агрипина е един от малкото оцелели. След като и този път оцелява, Нерон открито заповядва да я убият.
Когато се жени повторно за Попея Сабина, Нерон заточва първата си съпруга – Октавия, а в последствие заповядва да бъде убита, главата й е отрязана и изпратена в Рим.
Ако злодеянията на Нерон дотук не ви впечатлиха, то трябва да се отбележи, че според мнозина негови съвременници, той оставил пожара в Рим от 64 г., за да изгори града. Броят на жертвите от този пожар е огромен, от 14 района на града – 4 са напълно изпепелени, а 7 значително пострадали.
Според слуховете, които се разпространяват е, че Нерон ,,се качил на личната си сцена и имайки предвид настоящото нещастие и миналите беди, възпял унищожението на Троя“. Авторът на тези сведения – Тацит, обяснява, че това са само слухове, но е любопитно да се отбележи, че това е един от слуховете, които костват главата на Нерон.
Коментари
