Паметникът му е единственият в Централни софийски гробища, който гледа към Македония. Той е един от забележителните български командири по време на Балканските войни, той е бил министър на войната два пъти, смятан е за един от инициаторите на Междусъюзническата война. Името му е замесено в един от най-големите политически скандали в България, от началото на XX в. Той е генерал Михаил Савов.
Генерал Михаил Савов е роден на 14 ноември 1857 г., в Стара Загора. Учи последователно в Априловската гимназия, Галатасарай в Цариград, Военното училище в София, Генералщабната академия в Санкт Петербург. През 1885 г. е произведен в чин капитан.
По време на Сръбско-българската война Михаил Савов е командир на левия фланг на Сливница. На 5 ноември отразява атаките на сръбската Дринска дивизия, срещу укрепленията около Алдомировци и Братушково, с което печели време за пристигане на подкрепленията от Южна България. По думите на неговия внук, Михаил Беров в интервю за агенция „Фокус“ : „За него се говори като за главнокомандващ на Балканската война, но нещата започват много по-отрано. Той е командвал южния фланг на Сливница през Сръбско-българската война (1885). Благодарение на това, че въпреки дадената заповед да отстъпи, той не отстъпва, са успели да задържат височината, което впоследствие е много важно за цялата война“.
След 9 август 1886г. (превратът, целящ детронацията на княз Александър Батенберг), остава верен на княза и подкрепя подполковник Сава Муткуров в организацията на контрапреврата. След установяването на Регентството е военен комендант и фактически управител на Пловдив, като се противопоставя на дейността на местната русофилска опозиция. В периода 1891 – 1894 г. е военен министър в правителството на С. Стамболов. За втори път е военен министър в периода 1903 – 1907 г. В този период ръководи военната реформа, която се състои в числено увеличение и мащабно превъоръжаване на армията, и подготвя страната за решителната роля през Балканската война.
След конфликт със Стамболов е уволнен от министерския пост и от армията. През януари 1899 г. е произведен в полковник.
През март 1906 г. на страниците на в. „Мир“ е поставено началото на аферата „Шарл – Жан“. Според вестникът, Михаил Савов и министър-председателя генерал Рачо Петров са автори на мащабни злоупотреби при поръчките на муниции от Австро-Унгария по време на кризата в българо-турските отношения от лятото на 1903.
По време на Балканската война, Михаил Савов е възстановен на военна служба като „помощник на главнокомандващия“ (в лицето на цар Фердинанд I).
През нощта на 16-ти срещу 17-ти юни 1913г., ген. Михаил Савов и цар Фердинанд нарежда нападение срещу сръбските и гръцките войски в Македония. Това поставя началото на Втората балканска война и остава в историята ни като „Денят на престъпното безумие“.
Месец по-късно войната приключва с Първата национална катастрофа. След войната Савов е отново уволнен, а през 1914 г. е съден от Държавен съд.
След това е пълномощен министър на България във Франция и Белгия. Умира на 21 юли 1928 г. в Сен Валие дьо Тией, Франция.
В своето завещание ген. Михаил Савов казва следното : „От лявата ми страна, на лявото ми рамо, да се постави малък пиедестал от Витошки гранит, на който да се тури бюста ми, направен по фотографията, приложена тук. Бюстът ми да бъде обърнат към Македония. На пиедестала да се гравират следните думи: На грядущите поколения да реализират идеята, към която са обърнати моите очи, и който идеал нашите генерации не можаха да реализират поради отсъствието на единство в партиите по въпросите, засягащи външната и вътрешната ни политики.„
Коментари
