Ние всички вършим глупости от любов. Когато сме влюбени обикновено поведението ни е обратно на това, което винаги сме демонстрирали. Онези, които са бъбриви, стават мълчаливи и необщителни. Тези, които са меланхолични и умислени натури, се превръщат в жизнерадостни и усмихнати.
Мнозина стават непохватни или се изчервяват. И докато при нас, „обикновените простосмъртни“ последствията от едно любовно увлечение се ограничават само до хаос в собственото ни поведение, то при онези, които определят пътя на цели нации и държави, любовта много пъти е обърквала хода на събитията.
1. Елизабет Баварска – Сиси и император Франц Йосиф
Едва ли има по-популярна австро-унгарска императрица от Елизабет Баварска, но не много известен факт е, че преди да се ожени за нея Франц Йосиф е сгоден за по-голямата ѝ сестра Хелена.
Двете сестри са изключително близки, затова когато Хелена трябва да се срещне с 23-годишния австрийски император, в курорта Бад Ишъл, няма нищо не типично, че Елизабет придружава майка си и сестра си. Франц Йосиф и Хелена (съответно и Елизабет) са първи братовчеди – майката на Франц Йосиф – София Баварска е сестра на Лудовика Баварска (майката на Хелена и Сиси).
Годежът между двамата братовчеди е уговорен още от времето, когато са деца. Но именно при срещата на Хелена и Франц Йосиф той се влюбва от пръв поглед … в сестра ѝ – Елизабет Баварска.
По това време Елизабет е едва 16-годишна, но вече е смятана за една от най-красивите жени. Франц Йосиф сравнително лесно успява да склони родителите си за брак с Елизабет, вместо със сестра ѝ Хелена. Двамата се женят на 24 април 1854 г.
2. Мария Шотландска и граф Ботуел
Ненадминатият Стефан Цвайг описва любовта или по-точно страстта между Мария Стюарт и граф Ботуел така:
„Страстта на Мария Стюарт към Ботуел принадлежи към най-пламенните в историята; античните и другите пословични страсти едва ли я превъзхождат по буйност и сила. Тя лумва внезапно като висок пламък и хвърля своята безумна жар чак в пурпурните зони на екстаза, чак в тъмните като нощ глъбини на престъплението…Страстите от тая крайна степен никога не са подчинени на волята на човека; когато връхлитат, те не влизат вече с всички свои прояви и последици в сферата на неговия съзнателен живот, а се развиват сякаш покрай него и отвъд неговата отговорност.“
Но извън лиричните обяснения какво всъщност се случва?
Кралицата на Шотландия е влюбена в своя пръв държавен съветник – граф Ботуел, но е женена за Хенри Стюарт, Лорд Дарнли, от когото има и син – бъдещият Джеймс VI. Граф Ботуел решава да си проправи път до Мария Стюарт и кралската корона по най-древния начин – с убийство. Организира заговор срещу тогава действащият шотландски крал, но не без знанието на Мария Стюарт. След като Дарнли е убит, Ботуел се жени за Мария Стюарт на 15 май 1567г. Няколко месеца шотландските лордове възстават срещу нея и тя е принудена да абдикира.
Тук отново трябва да дадем думата на С. Цвайг, който красноречиво обяснява ситуацията около детронацията на Мария Шотландска:
„Противно на волята на аристокрацията, на народа, на духовенството си е избрала за съпруг един мъж при това вече женен, когото общественото мнение единодушно сочи като убиец на шотландския крал. Тя е пренебрегнала закони и нрави, а сега отказва да обяви тоя безразсъден брак за невалиден. Дори най-доброжелателните приятели са единодушни в това, че тя не може да остане за напред владетелка на Шотландия редом с този убиец.“
Мария Стюарт обаче не се отказва от своя любим, принудена е да избяга от Шотландия, а синът ѝ става крал с регентството на част от лордовете, прогонили майка му. Кралица Мария изживява останалите 19 години от живота си в плен на жената, която е нейна съперница още от годините, когато Мери (както галено я наричат) е кралица на Франция – Елизабет, кралицата на Англия. След 19 години като пленник Мария Шотландска е екзекутирана по нейна заповед през 1587 г.
3. Крал Едуард VIII и Уолис Симпсън
Любов станала причина за конституционна криза, едно кралско управление траещо по-малко от година и абдикация в момент, когато светът вече очаква избухването на Втората световна война – това е любовната история на един британски монарх и на една разведена американка.
На 11 декември 1936 г., Едуард VIII, крал на Великобритания и Ирландия, император на Индия в своя реч слага край на управлението си с думите : „Намирам за невъзможно да нося тежкото бреме на отговорността и да изпълнявам задълженията на крал без помощта и подкрепата на жената, която обичам.”
Годината е 1930 г. Едуард е „едва“ Уелски принц, на тържество той се запознава с американката Уолис Симпсън. Между двамата пламнала любов и нито двата развода зад гърба на госпожа Симпсън, нито отказа на британското кралско семейство да приеме в двора избраницата на престолонаследника на империята, охлаждат отношенията между тях.
След смъртта на крал Джордж V през 1936 г. Едуард е коронован за крал. Скоро след коронацията, Симпсън започва бракоразводно дело и за всички става ясно, че с Едуард имат намерение да се оженят. Според конституцията на страната обаче, Едуард е глава на държавата, но и на църквата и няма право да се ожени за разведена жена. Парламентът отказва да ѝ даде титла, а цялото британско общество е скандализирано от възможността госпожа Симпсън да стане съпруга на краля.
Едуард абдикира от трона в полза на брат си – крал Джордж VI (бащата на кралица Елизабет II ). А през 1937 г. носещ само титлата херцог на Уиндзор, се врича във вечна вярност на Уолис Симпсън.
4. Кралица Виктория и принц Алберт
Когато се коментират любови, променили света и имайки предвид, че предната история разказваше за един от правнуците на кралица Виктория, няма как да не споменем нейната собствена.
Едва 18-годишна, Александрина Виктория сяда на британския престол, след като и тримата ѝ чичовци умират, без да оставят свои наследници. По-късно тя среща своя братовчед Албърт Сакс- Кобург – Заалфелд. Двамата се женят през 1840 г.
В дневника си кралица Виктория пише: „Неговата изключителна любов и привличане ми предадоха чувства на небесна любов и щастие.“
И те наистина били щастливи, имали девет деца, всичките девет били женени в различни благороднически семейства от Европа, а Виктория станала „бабата на Европа“.
Двамата заедно извършват и едни от най-големите промени в британската история. Правят образователни реформи, прекратяват робството, по инициатива на Албърт било организирано и първото световно изложение – Голямото изложение от 1851 г., на което освен много иновации от различни сфери, събрало на едно място и забележителни личности като Шарлот Бронте, Луис Карол, Чарлз Дарвин и мнозина други.
Когато мислите за любов спомнете си и за тези четири истории. Спомнете си за безумната и опустошителна любов на Мария Стюарт, която до последно останала вярна на своя любим, макар той да не ѝ останал верен. Спомнете си за монархът, отказал се от короната в името на любовта и за онази любов, съзиждащата, претворяващата, чрез която по-лесно носиш тежестта на битието, защото историята познава и такива любови.
Любовта може и да не спаси света, но поне има силите да го промени.
Коментари
