Наричат я „най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена“. По значимост и мащаб на творчеството я подреждат сред имена като Г. Г. Маркес, и М. В. Льоса. Тя е племенница на Салвадор Алиенде – последният президент на Чили преди военния преврат от 1973 г., майка, съпруга, защитник на правата на жените, създател на фондация, но преди всичко писател – това е Исабел Алиенде.
Първата ми среща с тази авторка беше романът „Къщата на духовете“. Тя поставя началото на поредица, която самата Алиенде определя като трилогия с продължение „Дъщеря на съдбата“ и „Портрет в сепия“.
В началото „Къщата на духовете“ не ме впечатли особено. Историите, които Алиенде разказваше бяха различни, сякаш несвързани по между си, много сюжетни линии се преплитаха, а разказът се водеше от различни гледни точки и герои.
Но с всяка следваща глава все повече и повече започвах да обичам героите. Четейки страница след страница описанията ми се струваха толкова живи и достоверни,че започнах да вярвам, че някъде по света се разхожда една Клара, която само с мисъл може да пренареди кухненското обзавеждане.
С всяка от следващите книги на Исабел Алиенде, които четях, осъзнавах, че този автор няма равен в подреждането на различните нишки от сюжета. Тя успява да образува единно цяло от различните фрагменти, което не само да бъде логично, но и всеки на пръв поглед излишен детайл да се окаже важен в изграждането на сложния пъзел наречен роман.
Макар че в основата на много от романите на автора болката и преодоляването ѝ са сред основните теми („Паула“, „Сборът на дните“, „Къщата на духовете“) по своята същност те са позитивни и обнадеждаващи. Идеята, че несполуките и нещастията ни изграждат като личности и придават вкус на живота помага да живеем в настоящият момент с по-малко съжаление за миналото и с повече вяра в красотата на бъдещето.
Малцина са онези автори, които пишат романите си толкова сетивно, че читателят „да усети“ описаните аромати, вкусове, да се потопи в атмосферата, в която действат героите. Не са и много авторите, които разполагат с подобно богатство на езика и мащаби на повествованието.
Богатият житейски опит и нейните разнообразни интереси проличават не само в биографичните ѝ романи. В множество от другите ѝ творби се наблюдава изключителна правдоподобност при описанията на героите в различните им професионални и социални роли. Тази правдоподобност не би могла да се появи, ако не е пряко свързана с личния живот на Алиенде.
Исабел Алиенде не е автор, който би се харесал на всеки. Нейният стил на писане е специфичен, но именно широкия обхват на разказа (в някои от романите и читателят преживява животът на няколко поколения герои) и вниманието, с което описва човешките емоции, я правят един забележителен автор, на който всеки читател трябва да обърне внимание.
Коментари
