На него Иван Вазов посвещава свое стихотворение, в което за водената от него конница, пише „Не конница – лава в димящи талази…„. За него фелдмаршал Август фон Макензен – главнокомандващ на обединените сили на Централните сили по време на Първата световна война казва: „…Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте се е случило наистина”. Той е „бащата на българската конница“, той е победителят от Тутраканската епопея, той е забележителният генерал Иван Колев.
Генерал Иван Колев е роден на 15 септември 1863г. в с. Бановка, Бесарабско. Учи в прочутата Болградска гимназия (първата българска гимназия). Преди обявяването на Сръбско-българската война от 1885г. работи в Софийския окръжен съд. По време на войната участва като доброволец, а през 1886г. постъпва във военното училище в София.
Заради високия си успех е избран да служи в най-модерната тогавашна част на войската – артилерията, но той твърдо заявява: „Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа – ще се уволня!“. Така става част от Трети конен полк. Продължава образованието си във Военната академия в Торино.
След завръщането си в България става командир на Лейбгвардейския конен полк. По време на Първата балканска война (1912- 1913 г.) временно изпълнява длъжността началник – щаб на Трета българска армия, а по време на Втората балканска война (1913 г.) е на същата позиция към Пета армия. Малко преди включването на България в Първата световна война ( през август 1915г.) е възпроизведен в чин генерал – майор.
По време на Първата световна война е на длъжността инспектор на конницата (командващ) и командир на Първа кавалерийска дивизия. Заедно с Трета българска армия участва в настъплението в Добруджа, сражава се край Кюстенджа, Черна вода и т.н.
Най-впечатляващата част от биографията на ген. Колев несъмнено е участието му в Тутраканската битка от 1916г.
Тутраканската битка се състой между Трета българска армия с главнокомандващ ген. Стефан Тошев (вижте повече за него тук), от една страна и Трета румънска армия и руски корпус командван от ген. Андрей Зайончко̀вски – от друга.
Тутраканската битка изправя лице в лице българи и техните освободители – русите. Проличава един колосален проблем за българите – а именно, как българската армия да се изправи срещу руската, която е воювала с Османската империя и подписала Санстефанския мирен договор – идеала на българския народ, заради който България се включва и в двете Балкански войни и в Първата световна война. Как българската армия да воюва срещу русите, които са обучили по-голямата част от тогавашния ни военен елит, които са спомогнали за съграждането на Княжеството.
И точно в този важен от психологическа гледна точка момент за развоя на войната със своите думи пред строената българска конница ген. Колев остава в историята:
„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!“
Руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската, не само бива победена от командваната от ген. Колев българска конница, но и до днес в Националния ни военноисторически музей, се намира пленено руското знаме.
През септември 1916 г., ген. Колев е награден с германски железен кръст „За храброст“ лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен. Няколко месеца по- късно Иван Колев е произведен в чин генерал-лейтенант.
В своя победен ход, българската конница, начело с ген. Иван Колев достига до Северна Добруджа, до Тулча, до границата на Бесарабия.
На 29 юли 1917 г. във Виена „бащата на българската конница“ – генерал Иван Колев умира от туберкулоза, без да види поражението на България във войната и последвалата го Втора национална катастрофа.
Коментари
