В поредица от няколко статии ще ви представим, онези българи, които командваха българската армия по време на най-големите ѝ и славни победи.
Първият, който ще ви представим остава в историята ни с прозвището „патриарха на българската войска“. Той е един от основните действащи лица по време на Съединението, отличава се като забележителен пълководец в боевете при Цариброт и Пирот по време на Сръбско – българската война от 1885 г., подписал манифеста на цар Фердинанд за обявяването на Независимостта – генерал Данаил Николаев.
С.Радев го описва в своята книга „Строителите на Съвременна България“ така: „Майор Данаил Николаев, командир на втората пловдивска дружина, бе между българските офицери в Румелия безспорно най- видающата се личност. Родом бесарабец, той свърши военното училище в Русия и участва в Освободителната война като руски офицер. Неговата храброст в боевете на Българското опълчение е легендарна. При Шейново той пръв се изкачи на редута…“.
Ген. Д.Николаев е роден през 1852г. в Болград, Бесарабия. Завършва Военното Пехотно училище в Одеса, командир е на V Опълченска дружина на Българското опълчение. Подготовката за Съединението го заварва като майор от Източнорумелийската милиция.
К.Паница и д-р Странски подробно му разказват за предстоящото съзаклятие, убеждавайки го, че без участието на военните, едно такова дело не би имало успех. Д.Николаев заявява – “ аз съм готов да способствам с всички мои сили за изпълнението на един по-възвишен и патриотичен идеал – премахването правителството на Източна Румелия и свалянето на генерал-губернатора с провъзгласяване съединението на Южна България със Северна.“
Относно подготовката на това знаменателно събитие, ген. Д.Николаев разказва в спомените си следното: „Друго едно важно събитие иде да посочи Божия Пръст в делото на Съединението: ежегодно край град Пловдив се събираше сборен лагер на милицията, и за началник на лагера със заповед от началника на милицията се назначаваше един от старшите офицери. Нея 1885 г. се падна щастието и моя ред да бъда назначен за началник на лагера, а следователно и началник на всички войскови части, събрани в сборния лагер. Това ми качество обезпечи половината от успеха на Съединението.“
На 2 ноември 1885г., Сърбия обявява война на България. След впечатляващата победа на българската армия край Сливница подполковник Данаил Николаев е назначен за началник на Западния корпус. От Сливница до Пирот българската армия, начело с Д.Николаев минава в контранастъпление. На 11 ноември Цариброд вече е превзет, до 12 ноември цялата територия на юг от Балкана е освободена. На 15 ноември българската армия превзема Пирот. След като са разбити при Пирот, голяма част от сръбската войска отстъпва към Ниш. Веднага след войната Данаил Николаев е произведен в чин полковник и е награден с военно отличие.
След преврата срещу княз Александър Батемберг е назначен като военен министър, става военен министър още веднъж в периода 1907-1911 г.
Сред участниците в обявяването на Независимостта на Царство България на 22 септември 1908 г., генерал Николаев осигурява и военното прикритие на турската граница.
През 1909г. за своите големи заслуги към българската армия е произведен в чин генерал от пехотата. През 1911г. преминава в запаса. След това се отдава на различни обществени дейности.
Любопитен факт е, че ген.Д.Николев е кръстник на последния български цар – Симеон II.
Ген. Данаил Николаев умира на 29 август 1942 г.
Коментари
