Първата по рода си изложба „В Коледна Варна през годините…“ бе подредена тази година в Регионалната библиотека в крайморския град. Експозицията е реализирана в партньорство с четири музея и Градската художествена галерия.
Посетителите могат да видят традиционните български коледни хлябове и сурвакници, редом с тях са фигурите на Добрия старец и Снежанка, както и гирляндите от хартия, които българите на средна и по-старша възраст помнят от часовете по трудово в училище. Интерес сред посетителите предизвиква запазен новогодишен куверт за ресторант от 1958 година. Предложенията в него са две, на различни цени, като по-скъпият вариант за 87 лева, включва и пълнено прасенце.
В крак с днешното време изложбата включва и информация на мултимедия. На голям екран текат истории за зимна Варна от началото на миналия век, спомени за замръзването на морето, както и разказ за инициативата на Лига курорт Варна от 1936 година. Тогава крайморски предприемачи „удължили“ сезона като обявили предколедно отстъпки в цените на хотели и ресторанти между 20 и 40 процента.
В обявата им е посочено още, че железниците правят сериозен реверанс за желаещите да посрещнат празниците във Варна, като намалението на билетите отиване и връщане е 70 на сто. Празнуването на Коледа по начина и с атрибутите, които познаваме днес, навлиза в България в началото на 20 век, разказа Кристина Спасова от Музея за история на Варна.
По думите й традицията да се украсяват елхи навлиза масово през 20-те и 30-те години. Модата въвеждат емигрантите руснаци и чехи, които са се установили да живеят у нас. В началото елхите са били скъпо удоволствие и са си ги позволявали само заможните. По-късно обаче влизат във всеки български дом.
Първата елха на обществено място в България е грейнала в Офицерския клуб във Варна
Първата елха на обществено място в България е грейнала в Офицерския клуб във Варна, разказа Спасова. По думите й дървото е украсено за Коледния бал през 1901 година. До тогава са известни няколко случая на събирания около елхата, но на частни партита. Данните сочат, че началото поставя генерал-лейтенант Александър Столипин в Пловдив през 1878 година.
Тогава той и съпругата му организират тържество за изявени ученици. Руският военен и семейството му раздават подаръци на българските деца и техните родители и учители. Това е било частна инициатива на генерала, разказва Спасова. Тя допълва, че има данни, че година по-късно руският консул във Варна също прави частно парти, на което има коледна елха. Известно е също, че още първата година от управлението си княз Александър Батенберг също се разпорежда да има украсено дърво на частния прием, който дава за Коледа.
Той дори лично влиза в ролята на Добрия старец, като раздава подаръци на присъстващите. Другата коледна мода, дошла у нас в края на 19-и и началото на 20 век, е изпращането на коледни картички, отбелязва Спасова. В началото и те не са били особено евтини, тъй като тиражите са били доста ограничени. Поради тази причина е съществувала практиката да се изпращат благопожелания за празниците върху визитни картички. Това се правело не само от хората, които са се занимавали с бизнес, но и от учители, лекари, общественици. Характерно е, че модните тенденции са „идвали“ в страната по вода, обяснява Спасова.
Първите коледни картички навлизат в България от крайдунавските градове
Първите коледни картички навлизат в България от крайдунавските градове, най-често от Виена. Образите са с различен сюжет. Някои са строго религиозни, като изобразяват обикновено сцената на Рождество, ангелчета или Божията майка.
Други имат по-весел характер – с образи на деца. Има дори такива, които на пръв поглед нямат отношение към коледния дух и върху тях са изобразени птички и цветя, разказва Спасова. И допълва, че във Варна е имало практика да се изпращат коледни картички с морски пейзажи. Отпечатаното нямало общо с празника, но пък показвало духа на града.
През 30-те години в България се появява и Дядо Коледа. Малко хора обаче знаят, че паралелно с него у нас се е почитал и Дядо Мраз, и то далеч преди 1944 година, казва Спасова. По думите й двамата старци са битували заедно – единият „пристигнал“ от Западна Европа, а другият – от Русия. Придружителката на добрите старци – Снежанка, се появява доста по-късно. Тя излиза на сцената през 60-те години на миналия век.
С издаването на календари са се занимавали доста от прочутите ни възрожденци
Доста по-различни от настоящите са били старите календари, допълва картината в исторически план Мариана Николова, завеждащ отдел в Музея на Възраждането във Варна.
Малко от съвременните българи са наясно, че с издаването на календари са се занимавали доста от прочутите възрожденци – Илия Блъсков, Христо Данов, Сичан Николов, Петко Р.Славейков. Тези календари са се разпространявали чрез абонамент, разказва Николова. Тя уточнява, че същността им е като на съвременните – дата, ден, месеци.
Атракцията е била в началото на календара, където всеки автор е написвал и вмъквал нещо свое, като всяка година е намирал да каже нещо ново и любопитно на своите читатели. В някои от календарите присъстват включително зодиакалните знаци, в други – е правен опит да се състави вечен календар, разказва Николова.
Според нея един от най-атрактивните и до днес е „Смешний календар“ на Славейков.
Той е подхождал с много хумор, с намигване към всеки от месеците на годината, казва Николова. Поетът е отправял шеговити благопожелания и към различните браншове. На поповете например пожелава повече сватби и кръщенета и по-малко погребения. На кметовете – „честни господари“ много успехи, почит и малко рушвети. На газетите /вестниците/ пожелава „лъжи с товари“.
На всички браншове, както ги наричаме днес, Славейков с усмивка благославя труда – на учители, лекари, земеделци, животновъди, търговци. Най-сериозни и топли са думите му към вдовиците и сираците. А накрая поетът пожелава на цялата „весела дружина“ българи – всеки да живее, както пожелае през Новата година и до амина.
Източник: БТА
Коментари
