Наближава 31 октомври-датата на която голяма част от англоговорящият свят отбелязва Празникът на Вси светии. Почитането на този празник се изразява в маскиране, дълбаене на тикви, обикаляне по къщите за бонбони, гледане на страшни филми и т.н.
В последните няколко години той придобива все по-голяма популярност, но колкото по-често се коментира „казусът Хелоуин в България”, толкова по-горещи спорове се разразяват по темата.
Едва ли има друг такъв чужд на традициите ни празник, който да предизвиква толкова много дебати. Всяка от страните се е въоръжила с богат арсенал от аргументи за и против. Съдбата на празника в България става удобна арена за вечната война – „русофили“-„русофоби“, според по нова мода „американофили“ и „-фоби“ (и всякакви още фили и фоби), както и по-консервативно настроени българи.
В последните няколко години този празник придоби своята немалка популярност в България, особено сред децата, който се впечатляват от идеята да се маскират и да получават бонбони. Така невинното детско забавление постепенно се превръща в тема за упражняване на ораторски умения на най-старата тема – политиката.
Далече съм от идеята, че спорът се води в името на запазване на българската традиция. Някак много удобно десетки забележителни български традиции постепенно отмират и още по-тъжното – биват забравяни, но те не запалват такъв интерес за дебат, както дали да се празнува Хелоуин.
„Казусът Хелоуин в България” развива уменията за диспут,но не би могъл да съдейства реално за възраждане и поддържане на българските традиции. Чудесно е да се уважават чуждите традиции, живеем в свят, в които поне на теория се почита идеята за мултикултурализма.
Но проблемът относно Празника на Вси светии не е дали да се празнува – това е въпрос на лични разбирания. Проблемът изобщо не е редно ли е да почитаме Хелоин, ставаме ли чуждопоклонници или сме прекалено консервативни. Проблемът тук е другаде – защо онези, които толкова се възхищават на чуждите традиции , всъщност не познават своите?
Хелоиун е просто „измиване на ръцете” , удобна тема, на която да демонстрираме патриотизъм биейки се в гърдите колко много „обичаме нашето и мразим чуждото”, но не и тема, която да предизвиква реално действие за запазване на националната памет. Оценявам и факта,че има хора за които този дебат не е само спор, а лична кауза, но е хубаво да се даде на децата свобода сами да избират дали да празнуват Вси светии.
Но на този етап нещата стоят по – иначе.
Седмицата около 31 октомври ще наблюдаваме разнообразни по модел на изказване, но идентични по стойност дискусии ала „#даживеебългарското“, които бързо ще отшумят и в интернет пространството и в телевизионния ефир. Ще си останат само два от белезите на „криворазбраната цивилизация“, вариращи в двете крайности – ”чуждото е чудесно, нашето не е” или „ние мразим чуждото, защото сме патриоти”.
Коментари
