Поредна година, пък дори 2017 е само една условност. Електронната демокрация е тук. Наблюдавайки въвежданите вече схеми в редица държави и стъпвайки на поставените законодателни основи у нас, България нито за момент не трябва да изостава в разработването и развитието на този сектор от обществено-политическия живот.
Независимо дали е желана или не, независимо дали е призната и консумирана изцяло от българското общество, Е-демокрацията в следващите десетилетия ще се превърне в неизменен фактор от живота на държавата. Скептицизмът и настройване на обществото, че това е нещо лошо, трудно и едва ли не недостижимо е пагубно и само забавя и отдалечава развитието на страната от нещо, което неминуемо ще се осъществи. Дебатът по темата има само една алтернатива. Как по-бързо и докрай да се усвояват средствата за техническо обезпечаване, и как да се популяризира всеки продукт, така че гражданите да се ползват от възможността да управляват собствените си потребности.
Е-демокрация не трябва да се разглежда само като възможност за гласуване по време на избори и референдуми, това е само част от възможностите които се предлагат на обществото. Тя би обезпечила спестяване на средства по време на вотовете и същевременно достатъчна сигурност в истинността на изборните резултати. Некомпетентността на част от политиците в сферата на софтуерните технологии, показва и този огромен страх точно от въвеждане на електронното гласуване, където субективният фактор се свежда до минимум.
Опитът вече показва, че българинът безпроблемно се ползва от предимствата не Е-демокрация в реално време, той все по-често пита за e-mail или WEB адрес на фирма или държавна институция или иска справка как да регистрира електронен подпис, като по този начин ръководейки дейности в личния си живот се освобождава от тромавата и не рядко корумпирана администрация.
Електронната търговия, електронното банкиране, достъпът до националните здравен и осигурителен фонд и данъчна администрация, разплащанията по електронен път, възможностите за дистанционно обучение в страната и чужбина са само част от все по-бързото и цялостно навлизане на електронната демокрация в глобалния свят и България няма как да остане извън това.
Имайки достъп до отворените правителствени и различни административни сайтове, всеки лично може както да иска информация, така и да води пряк диалог, споделяйки свой опит и давайки препоръки по даден проблем. Гражданите постепенно стават част от реалното управление на държавата, чрез откритите форуми за комуникация.
Така една пряка демокрация, където лидерите и институциите уж се срещат с хората, се превръща в Електронна демокрация, където всеки един човек пряко може да участва в дебата за държавната политика винаги когато поиска. Тези два типа демокрации ще се развиват в определен период от време успоредно, докато плавно ще дойде момент, когато за правителствата доверили се на народа си просто няма да има друга алтернатива. Предпоставката за създаване на нов тип обществени отношения е вече назрял.
Оправдания за забавяне или дори за отхвърляне на процеса с мотива че българите имат сравнително нисък процент на достъп до интернет не може да служи като спирачка за обществото, новите технологии навлизат много бързо и ако преди десетилетия само за няколко години всеки български дом се сдоби с телевизор сега нещата са почти съизмерими в техническо отношение. Що се отнася до така нареченото неграмотно население – с него също не трябва да се спекулира. За една част, за най-възрастните хора има редица чисто технически средства да им се помогне, когато се налага да се справят безпроблемно. Що се отнася до „младото“ неграмотно население, това е част от цялостната програма и тя включва и ограмотяване, което за България не е невъзможен и нерешим проблем.
Пътят за България към Електронната демокрация е очертан. Той трябва да се изпълни само с реално съдържание. Работата по осъществяването трябва да върви едновременно в различни области, които ще се подсигуряват взаимно. Най-общите неща по които трябва да се работи са развиване и усъвършенстване на законодателната основа – обезпечаваща и защитаваща точните правила. Техническо обезпечаване, което във времето ще се подменя през определени периоди, в зависимост от навлизащите непрекъснато нови технологии. Поставяне на икономическия сектор в непрекъсната връзка с европейския и световен пазар.
Непрекъснато разясняване на населението начините и предимствата на използване на услугите. Обучение по проблема залегнало в образователните програми на училищата и едновременно предлагане на алтернативни форми за краткотрайно обучение за средната класа на обществото, която обхваща широк възрастов диапазон.
Що се отнася до политическите партии, нито една от тях няма да може да докаже, че желае най-доброто на България без да заложи в своята платформа приемане на Електронната демокрация като форма в управлението на държавата.
Въпросът дали е целесъобразно България да развива Е-демокрация трябва да отпадне.
Самото понятие целесъобразност може да се коментира за някакъв еднократен акт извършван в управлението, който визира сравнително кратък период от време.
Е-демокрация е начин на живот и общуване в който света тепърва пристъпва и с нея ще живеят поколения напред.
А 2017 година не е толкова далече и каквото и да сме постигнали ние българите ще бадем по-добре и по-напред със сигурност!
Снимка: Станка Шингарова