„…Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септември 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“
Не се лъжете. Това е част от Манифеста, огласен от Княз Фердинанд на 22 септември 1908 година в църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново. И това не е само успех за българската дипломация. След него васалното княжество започва да се нарича царство България, а неговият владетел да се титулува цар.
Деликатната ситуация, настъпила с нарушаването на Берлинския договор успешно намира изход. Най- напред е спечелена Британската империя, разбира се не безусловно. Тя поставя условието – преговори между българското правителство и Високата порта.
Преговорите за българското правителство се водят от Андрей Ляпчев. На условията на Високата порта за заплащането на висок данък, той недвусмислено заявява, че независимост не се откупува. В тази връзка дори се стига до частична мобилизация на българската армия. Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите.
Какво се случва междувременно. На 11 юли с.г в Истанбул е извършен младотурският преврат. Временната дестабилизацията на Османската империя още повече улеснява българските планове. А правителството не пропуска случая да завземе с войска Източните железници, формално собственост на Турция, и да ги национализира.
Така, получил конфиденциалното съгласие на австро-унгарския император Франц-Йосиф, на 21 септември 1908 г. княз Фердинанд се завръща с яхтата си от Виена в България. И направо от Никополското пристанище на Дунав се отправя към Търново, където на следващия ден – 22 септември – България е обявена за царство, а самият Фердиднад получава титлата цар на българите.
Признаването на българската независимост не става лесно и бързо. Но за разлика от Съедиението през 1885 г., никой вече не смее да заплашва България с военна намеса. Всъщност най-засегнатата в случая страна – Турция, се вълнува преди всичко от размера на обезщетението, което България трябва да плати за национализираните Източни железници.
С руско посредничество този въпрос е решен, при това възможно най-благоприятно. Всъщност на практика България не плаща почти нищо. Така в началото на 1909 г. българската независимост е призната от Турция и Великите сили, а след това и от останалите европейски страни.
Обявяването на независимостта представлява нов удар срещу решенията на Берлинския договор и поредната стъпка по пътя към осъществяването на националните идеали.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!
Източник: Община Тетевен
Коментари
