На 17 септември почитаме християнския празник на светите мъченици София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов.
София означава мъдрост. Мъдрост, която не говори, защото знае, вижда и помага. Тя черпи силата си от вярата, надеждата и любовта. И ги дарява на света. Мъдростта има своите многобройни превъплъщения в древни и съвременни философии и религии.
В същия ден се чества паметта на 156 мъченици във финикийския град Тир, пострадали при гонението на Максимиан през 310 г. и през следващите години. Сред тях били и двамата Египетски епископи Пелей и Нил.
На масата се слага прясна питка и грозде.
Имен ден имат: София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Любен, Любчо и сродни
Легендата разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов.
Майката и дъщерите ѝ не скривали своята вяра в Христос и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при него.
Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но момичетата – Вяра била на 12 години, Надежда – на 10, и Любов – на 9 – останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. Майка им била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си, но и тя проявила необикновена сила.
Неиздържали на изтезанията, момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях.
Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
Коментари
