На 12.09.2016г. на 90-годишна възраст е починала голямата българска художничка Мария Столарова, съобщи МК.
„Напусна ни „една от най-елегантните и фини дами на българската живопис – от живите класици на България, създала емблематични за времето си картини от индустриалните пейзажи до изящните натюрморти.”, написа Аксиния Джурова.
Мария Столарова е родена на 1 октомври 1925 във Варна.
Завършва „Живопис“ в Художествената академия през 1949 година в класа на проф. Дечко Узунов. Член е на СБХ от 1950 година, секция „Живопис“.
След дипломирането си работи като художествен редактор във вестник „Септемврийче“ и издателство „Народна просвета“. От 1962 до 1964 работи към Творческия фонд на СБХ като ръководител на ателие „Бижутерия“, а от 1970 до 1973 – в ЦНСМ към Министерство на леката промишленост. Била е член на художествения съвет при „Балкантурист“ и други учреждения за производство на бижута. Била е член и на Управителния съвет на СБХ.
Има зад гърба си над 30 самостоятелни изложби и десетки участия в наши експозиции в чужбина – Лондон, Берлин, Рим, Будапеща, Прага и други.
Носител на орден „Кирил и Методий“ I и II степен и е удостоена със звание „Заслужил художник“.
Нейни творби притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, много галерии в страната, както и частни колекционери у нас и в чужбина.
Историкът и журналист Мариана Първанова пише за Мария Столарова, по повод нейната 90-годишнина, следния текст:
Наричат Мария Столарова гранд дамата на българската живопис – титла, която тя си извоюва заради приноса й в развитието на индустриалния пейзаж у нас. Тя е може би единствената жена-художник, която лично обхожда строящите се заводи в Димитровград, Стара Загора, Раднево, Марица-изток, водейки със себе си и сина си. Заедно с Васил Бараков, Борис Ненов, Евгени Бугаев, Петър Дочев, Любен Гайдаров, Христо Донков и др. рисуват димящите фабрики и заводи. Но студеният колорит в картините й, по мъжки суровите изгледи от Марица-изток, в които човекът отсъства, стряскат стожерите на соцреализма. Едно изпреварващо времето си творчество, заради което не е била сурово наказвана, нито са й сваляли изложби, както се е случвало с други нейни колеги. Но пък държавата не винаги е откупувала картините, а тогава това си е било негласна наказателна мярка, разказва синът й Стефан Калчев. Разговаряме с него сред платната на юбилейната изложба на Мария Столарова, която бе открита от проф. Аксиния Джурова в присъствието на художничката на „Шипка” 6, малко след като навърши 90. Тя е все така витална, въпреки че здравето започва да й изневерява, продължава той. Но гледа да не се лишава от разходка и …цигара. Мащабните индустриални пейзажи заемат почетно място в изложбата на Мария Столарова, както и в постоянната експозицията на новата Национална галерия „Квадрат 500”.
Една от създателките на индустриалния пейзаж в България, известна дизайнерка на бижута, шампионка по фигурно пързаляне, виртуозна танцьорка, душата на артистичната бохема на София – всичко това е художничката Мария Столарова. Едно от най-уважаваните имена в българското изкуство, с биография, достойна за перото на някой голям романист. Още раждането й показва, че е орисана да бъде необикновена. Майка й решава на всяка цена да я роди във Варна, тъй като е оттам и държи в паспорта на дъщеря й да пише „родена във Варна”. В напреднала бременност пътува до морската столица. Така в паспорта на Мария Столарова пише – „родена във Варна”, въпреки че израства и живее в София, разказва синът й Стефан Калчев. От малка обича да отскача през зимата до близкото езеро „Ариана” до Орлов мост – единствената ледена площадка за любителите на фигурно пързаляне по това време. Усъвършенства се в пируетите и скоковете тулуп и Салхов, така че накрая взима шампионската купа по фигурно пързаляне, която един ден майка й харесва за съд за сладко от вишни, приготвено от нея.
След завършване на г имназията се записва на курсове по рисуване при Найден Петков, който става нейната първа голяма любов. Мария е приета през 1944 г. в класа на проф. Дечко Узунов в Художествената академия. Казва за него, че е бил единственият преподавател, който предоставял свобода на студентите, така че те да могат да проявят своята индивидуалност. А Найден Петков е мобилизиран по фронтовете на Втората световна война. Следва лавина от писма между влюбените – поетични, романтични, с рисунки. Мария Столарова пази цялата кореспонденция от тези шест години голяма любов. Докато не среща писателя Камен Калчев. Тогава на бул. „Цар Освободител” се намира известният ресторант на три етажа при Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК). Там се събират художници, писатели, архитекти, хора на изкуството.
„Имахме винаги запазена маса. Мама ми даваше пари за закуска, които не изхарчвах, а след лекциите в Академията отивах право там. Поръчвах си с голямо удоволствие 50 грама мастика и салата от картофи”. Борис Ангелушев е доайенът на тяхната художническата маса. В КНИК около трапезата обикновено се събира каймакът на българската интелигенция от различни поколения – освен Борис Ангелушев, Богомил Райнов, Найден Петков…
Един ден към тях се присъединява и Камен Калчев. И неусетно остава. Компанията е весела, той е добър слушател, редовно започва да я изпраща. „Така започна епопеята”, разказва преди време художничката. Бракът им продължава 50 години, чак до смъртта на Калчев през 1988 г. „Баща ми беше противоречива личност. Дълги години той бе в ръководството на Съюза на писателите, но това не му попречи да не подпише писмото срещу Солженицин. Защитавал е младите тогава писатели като Радичков, Любо Левчев, Никола Русев и други автори като скулпторите Величко Минеков, Галин Малакчиев, нападани от режима заради творчеството им. Около него винаги е имало талантливи хора, с модерно мислене, което не се вписваше в представите за соцреализъм на управляващите”, продължава г-н Калчев.
Голяма част от компанията, която се събира около масата в КНИК, после се пренася в клуб-ресторанта на Съюза на журналистите, друго известно свърталище на софийската бохема. Вечерта те често се събират у Мария и Камен Калчеви да обсъдят различни събития, новини, да потанцуват на музиката на „Бийтълс”, да се повеселят, маскирайки се. В приятелския им кръг влизат Милка Пейкова, Магда Абазова, Йордан Радичков със съпругата си Сузи, Любомир Левчев и Дора Бонева, драматургът Никола Русев и актьорът Григор Вачков. Много от техните портрети днес може да видим в юбилейната изложба на „Шипка” 6.
„Майка се увличаше от физиономистика и портретите са плод на тези нейни познания. Тя целеше не само формална прилика с образа на модела, но предимно да предаде характера му”, продължава синът й.
Самият той наследява артистичната дарба на своята майка и учи дизайн в Будапеща. Там се запознава с бъдещата си съпруга Цеца Георгиева, която следва „Гоблен”, а сега се занимава с „еко арт” – в изкуство си използва природни материали, а тази година бе наградена на един от най-големите текстилни форуми в Холандия. Стефан Калчев е работил в Центъра за промишлена естетика, по-късно създава бюро за проектиране на мебели. „Успяхме да наложим европейските стандарти в размерите на кухненските мебели”, разказва той. Дъщеря му Мария Калчева завършва анимация в Нов български университет, четири години живее в Германия, където печели голямата награда с авторския си анимационен филм на фестивала в Лайпциг.
Коментари
