В първите години след своето създаване българската войска няма официален боен празник.
През 1888 г. в празничния календар се въвежда Ден на падналите войници (7 ноември), определен за отслужване на молебени и панихиди, и Ден на българската победа при Сливница (8 ноември), в който се провеждат военни паради.
По-късно (1898) те се сливат в един общ Празник на победите, отбелязван всяка година на 15/27 ноември. От 1926 г. Празникът на военния орден „За храброст“ (6 май) и Празникът на победите (27 ноември) се обединяват в Ден на храбростта и победите, честван в деня на Св. Великомъченик Георги Победоносец.
В периода 1953 – 1990 г. за боен празник е установена датата 23 септември, а през 1991– 1992 г. – 23 август. На 4 март 1993 г. традицията е възстановена и 6 май отново заема мястото си като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Коментари
