На 21 април 1916 г. е проведен първият въздушен бой в историята на българската военна авиация. През пролетта на 1916 г. българските летци на Южния фронт водят въздушно разузнаване и активизират действията си за нанасяне на удари по обекти и войски на противника.
Авиацията на Антантата също увеличава изпълняваните бойни задачи, което създава условия за реален сблъсък във въздуха. На 21 април 1916 г. самолет „Farman F. 40“ пресича фронтовата линия и се насочва към София.
За да възпрепятстват действията на противниковия екипаж, излитат пилотът капитан Продан Таракчиев и наблюдателят поручик Стефан Зарзанов от 1-во аеропланно отделение, дислоцирано на летище Белица.
Тежката и бавна разузнавателна машина „L.V.G. C-II“ не успява да догони неприятеля и летците се насочват към Петрич, където над българските позиции край града забелязват четири други противникови самолета. Наблюдателят Зарзанов ги обстрелва с бордовата си картечница и те се отдалечават към гръцка територия.
С първия въздушен бой се поставя началото на нов етап от бойната дейност на българската авиация като до края на 1916 г. аеропланните отделения провеждат още няколко боя с реално използване на бордово въоръжение.
Коментари
