Непознатите български царе (част 2) и как България имаше татарски цар

0
1583

След като ви представихме част от недостатъчно познатите български владетели – наследниците на цар Йоан Асен II (можете да прочетете тук),  Днес продължаваме със следващите неизвестни български царе.

В последната година от управлението на цар Ивайло (1277-1279 г.) византийският император Михаил VIII Палеолог организирал заговор срещу български цар. Той обявил за български владетел сина на Мицо Асен Мария Асенина (дъщеря на цар Йоан Асен II) под името Йоан Асен III.

Докато цар Ивайло е ангажиран срещу татарите в Северна България, болярската опозиция в Търново се активизирала. Бил извършен държавен преврат, съпругата на Ивайло – царица Мария била свалена от престола и изпратена в Константинопол, а на трона се възкачил Йоан Асен III. Междувременно, Ивайло успял да пробие татарската блокада и се насочил към престолния град. Йоан Асен III се опитал да привлече болярите на своя страна. Той оженил сестра си Кира – Мария за благородника Георги Тертер. Но Йоан Асен III далеч не притежавал дипломатичните умения на своя знаменит дядо. Уплашен от задаващото се болярско недоволство, Йоан Асен III избягал заедно със съпругата си Ирина Палеологина задигайки българското царско съкровище.

Междувременно вратите на Търново останали затворени за цар Ивайло. Той осъзнал, че с наличните му сили няма да успее да преодолее болярската опозиция в столицата и се обърнал към водача на татарите – хан Ногай. Предводителят на татарите обаче бил съюзник на византийски император и по негова заповед обезглавил цар Ивайло.

След управлението на Йоан Асен III (1279 – 1280г.) на българския престол седнал Георги I Тертер (1280 – 1292г.). По време на управление му българските земи са подложени на чести татарски набези. През 1285г. татарите отново нахлуват в България, а Георги I Тертер е принуден да се признае за васал на хан Ногай. Освен това оженил дъщеря си, която историците условно наричат Елена, за сина на Ногай – Чака. Няколко години по-късно, Георги Тертер е принуден да абдикира.

Начело на страната застава цар Смилец (1292 – 1298 г.). Около 1296г. жени дъщеря си Теодора за бъдещия сръбски крал Стефан Дечански, води една неуспешна война с Византия – и това е почти всичко известно ни от летописите за този български владетел. За него византийският хронист Георги Пахимер казва – „…след Чака Смилец изчезва“.

В периода 1298 – 1299г. България условно се управлява от сина на Смилец – Йоан IV Смилец. Тъй като той вероятно бил малолетен лесно бил свален от престола.

През 1299г. в Търново с малка войска пристигат Теодор Светослав (синът на цар Георги I Тертер) и Чака (син на хан Ногай и съпруг на Елена). Двамата успяват да прогонят узурпатора – Йоан IV Смилец.

За този период в историографията съществува хипотеза, според която до 1300г. на българския престол е седял не друг, а татаринът Чака. Други историци интерпретират думите на византийския хронист Георги Пахимер по различен начин; според тях Чака е бил сюзерен на цар Теодор Светослав.

Според писмените свидетелства през 1300г. българските боляри издигат за цар законния престолонаследник – Теодор Светослав. Той остава в българската история като способен и решителен владетел. Управлява със здрава ръка двадесет и една години, спира татарските набези, поддържа мир с Византия и Сърбия над десетилетие.

Коментари

коментари

За още новини харесайте страницата ни във