На 19 януари 1992 г. България излъчва първия си демократично избран президент след произведените на 12 и 19 януари 1992 г. преки президентски избори – Желю Желев и Блага Димитрова. След демократичните промени в страната през 1989 г. изборът на държавен глава е регламентиран в конституцията, приета от седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г.
На 19 януари 2017 г. – 26 години по-късно, клетва пред Народното събрание ще положи петият президент на страната в най-новата история на България. Четирима от президентите на страната са избрани при пряк вот.
Първият след 1989 г. председател (президент) на България Петър Младенов наследява на поста председател на Държавния съвет освободения на 17 ноември 1989 г. от парламента Тодор Живков, а на 9 април 1990 г. след промени в конституцията той е избран от Народното събрание за първи председател (президент) на България. На 6 юли 1990 г. Петър Младенов подава оставка под натиска на обществените протести и заради излъчената на 14 юни 1990 г. в предизборен клип на Съюза на демократичните сили негова фраза „По-добре е танковете да дойдат“. След консултации между политическите сили на 1 август 1990 г. с решение на седмото Велико народно събрание един от основателите на СДС, дисидентът философ Желю Желев, е избран за председател (президент). Издигнатите от Съюза на демократичните сили (СДС) Желю Желев и поетесата Блага Димитрова са избрани за президент и вицепрезидент на България в първите преки президентски избори с 2 738 420 гласа или 52.85 процента.
За шест години и половина при президента Желю Желев са сформирани три парламента и седем правителства. По време на мандата си той е подписал общо 685 указа, от които 132 по различни въпроси, 126 – за насрочване избори за Народно събрание и органи на местното самоуправление, 186 – за назначаване и освобождаване от длъжност на ръководители на дипломатически представителства и постоянни представители на Република България при международни организации, 102 – за награждаване с ордени и медали, 64 – за наименуване на обекти с национално значение и населени места, 72 – за назначаване и освобождаване от длъжност на други държавни служители и 3 за утвърждаване промени на границите и центровете на административно-териториалните единици.
Желю Желев е президентът, който с указ премахва системата на жителството. Той е инициатор и за премахването на привилегии и облаги, които се получават за политически заслуги. Желю Желев е първият държавен глава, върнал промени в Закона за държавния бюджет – на 26 юли 1996 г. по време на управлението на правителството на Жан Виденов.
Общо в рамките на мандата си 25 пъти той е използвал правото си на вето, като първото му наложено вето е на 22 август 1991 г., когато връща в Народното събрание Избирателния закон. По негова инициатива е създадена Агенцията за чуждестранна помощ, изиграла важна роля при тежката икономическа ситуация в страната през 1990-1991 г.
На 30 август 1992 г. президентът Желю Желев свиква пресконференция на поляната пред резиденцията в „Бояна“, станала известна като „Боянските ливади“, на която остро критикува правителството на Филип Димитров, обвинявайки го за конфликт с медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и извънпарламентарните политически формации. Това довежда до влошаване на отношенията му със СДС и след отхвърлянето от парламента на 28 октомври 1992 г. на вот на доверие на правителството на Филип Димитров на 29 октомври 1992 г. на извънредно заседание Националният координационен съвет на СДС приема решение, че президентът Желю Желев повече не представлява СДС в президентската институция. На 30 юни 1993 г. Блага Димитрова подава оставка като вицепрезидент на България и до края на президентския си мандат Желю Желев работи без вицепрезидент. На 17 октомври 1994 г. той назначава служебното правителство с министър-председател Ренета Инджова, което управлява до 25 януари 1995 г. и е първото и единствено досега правителство с жена министър-председател. Служебното правителство е назначено, след като на 2 септември 1994 г. министър-председателят Любен Беров подава оставка.
С дейността си като държавен глава Желю Желев има заслуги за изграждането на новата външна политика на България в периода след 1990 г., като активно работи за интегрирането на България към Европейския съюз, Западноевропейския съюз и НАТО. Той подписва Протокола за разпускането на Варшавския договор през юли 1991 г. и Рамковия договор за участие на България в програмата на НАТО „Партньорство за мир“ на 14 февруари 1994 г. България е приета за редовен член на Съвета на Европа на 7 май 1992 г. От 1990 г. са сключени нови двустранни междудържавни договори с редица европейски държави, сред които Франция, Германия, Италия, Русия, Испания, Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Украйна, Беларус, Молдова.
Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев са избрани за президент и вицепрезидент на изборите на 27 октомври и 3 ноември 1996 г. с 2 502 517 гласа или 59,73 процента като кандидати на коалиция „ОДС – СДС, Народен съюз – БЗНС, ДП, ДПС“. В началото на мандата на втория президент на България страната е в тежка икономическа и политическа криза. Още преди официалното им встъпване на 22 януари 1997 г. Петър Стоянов се включва активно в разрешаването на политическата криза, настъпила след оставката на правителството на Жан Виденов на 28 декември1996 г. и започналите на 10 януари 1997 г. масови протести в цялата страна против сформирането на ново правителство на Демократичната левица и с искания за предсрочни парламентарни избори. На 12 февруари 1997 г. Петър Стоянов назначава служебно правителство с министър-председател Стефан Софиянски, след като на 4 февруари 1997 г. на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност Николай Добрев връща мандата за сформиране на правителство на Демократичната левица. Първите стъпки на назначения от Петър Стоянов служебен кабинет са въвеждането на валутния борд, овладяването на хиперинфлацията и зърнената криза. На 17 март 1997 г. служебното правителство подписва меморандум с Международния валутен фонд, отпуснал първият заем на държава със служебно правителство за излизане от икономическата криза и за въвеждане на валутен борд.
По време на мандата си президентът Петър Стоянов е подписал общо 2159 указа, от които 247 за насрочването на избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и за определяне на датата на национален референдум, когато за това има решение на парламента, 714 – за обнародване на закони, 29 – за утвърждаване на промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет, 122 – за назначаване и освобождаване от длъжност на ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на България при международни организации, 34 – за назначаване и освобождаване от длъжност на други държавни служители, 379 – за награждаване с ордени и медали, 20 – за опрощаване на несъбираеми държавни вземания, 13 – за наименуване на обекти с национално значение и населени места, 454 – за назначаване и освобождаване на висшия команден състав на въоръжените сили и удостояване с висши военни звания. Петър Стоянов е подписал освен това други 136 указа по член 99 и член 102 от конституцията, които определят правомощията на президента при връчване на мандат за съставяне на правителство, назначаване на служебен кабинет и за определяне на назначения и вътрешния ред на президентската администрация. Правото си на вето той е използвал 11 пъти.
Във външнополитически план Петър Стоянов продължава политиката на Желю Желев за интегрирането на България към европейските и евроатлантическите структури. Той е инициатор за организирането на тристранни срещи между държавните ръководители на България, Румъния и Турция и на България, Румъния и Гърция за обсъждане на общи регионални въпроси. На 12 февруари 1997 г. назначеното от него служебно правителство приема решение, с което обявява категоричното желание на България за пълноправно членство в Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). На 6 ноември 1998 г. по негова инициатива и под патронажа на принца на Уелс Чарлз е учреден Български форум на бизнеслидерите от 10 водещи компании и две неправителствени организации. По негова покана от 21 до 23 ноември 1999 г. на официално посещение в България е президентът на САЩ Бил Клинтън – първо посещение на американски държавен глава в България. На 11 май 2001 г. Петър Стоянов полага и първия електронен подпис върху Закона за електронния документ и електронния подпис. По предложение на Петър Стоянов и Желю Желев на 20 януари 2011 г. Министерският съвет приема решение 1 февруари да бъде обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. По инициатива на президента Петър Стоянов от 1997 г. се организират абитуриентски балове за младежи от специализирани институции за деца, центрове за настаняване от семеен тип и защитени жилища. На първия бал на 25 май 1997 г. присъстват близо 1000 младежи.
Третият по ред държавен глава на България Георги Първанов е избран на изборите на 11 и 18 ноември 2001 г. с 2 043 443 гласа или 54.13 процента. Заедно с вицепрезидента Ангел Марин са издигнати от Коалиция за България. Георги Първанов е и единственият, който е с два пълни президентски мандата, като на изборите на 22 и 29 октомври 2006 г. Георги Първанов и Ангел Марин са издигнати от Инициативен комитет и печелят изборите с 2 050 488 гласа или 75.95 процента.
По време на двата си мандата президентът Георги Първанов е подписал общо 2025 указа, сред които 68 по различни въпроси, 255 – за насрочване избори за Народно събрание и органи на местното самоуправление, 29 – за утвърждаване промени на границите и центровете на административно-териториалните единици, 123 – за назначаване и освобождаване от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации, 448 – за назначаване и освобождаване от длъжност други държавни служители, 375 – за награждаване с ордени и медали, 105 – за удостояване офицери с висши военни звания, 11 – за наименуване на обекти с национално значение и населени места. Той е използвал правото си на вето общо 31 пъти през двата мандата.
През неговия мандат България е приета за пълноправен член на НАТО и ЕС, за което предишните президенти Желю Желев и Петър Стоянов работят активно. На 26 март 2003 г. е подписан Протоколът за присъединяването на България към НАТО и ратифициран на 18 март 2004 г. от Народното събрание. На 25 април 2005 г. в Люксембург Георги Първанов заедно с министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева подписват в Люксембург Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. От 23 до 26 май 2003 г. за първи път на официално посещение пристига главата на Римокатолическата църква папа Йоан Павел Втори, придружаван от 34-членна делегация. Това е първото посещение в страната на глава на Римокатолическата църква по покана на католическата общност, президента Петър Стоянов (1997-2002) и Общонароден комитет, създаден през 2001 г. При срещата си с президента Георги Първанов папа Йоан Павел Втори отхвърля съмненията за българска следа в атентата срещу него през 1981 г. Като своя лична кауза Георги Първанов приема случая с процеса с петте медицински сестри, осъдени на 6 май 2004 г. на смърт от Наказателния съд в Бенгази. С помощта на западни държави и с личното посредничество на президента на Франция Никола Саркози, на съпругата му Сесилия Саркози и на еврокомисаря по външните отношения и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер на 24 юли 2007 г. българските медици са освободени от затвора в Либия и се завръщат в България.
На 20 март 2002 г. за първи път президентството е отворено за посещения на граждани по инициатива на президента Георги Първанов, която се осъществява всяка година. По негово предложение от 2003 г. насам всяка година се провежда благотворителната инициатива „Българската Коледа“ за набиране на средства за подпомагане на лечението на деца и лечебни заведения. От началото на инициативата досега над 30 милиона лева са събраните средства, като 3409 деца са получили помощ и 229 лечебни заведения в страната са получили високотехнологична апаратура за диагностика, лечение и рехабилитация.
Четвъртият президент на България Росен Плевнелиев е избран на втори тур на изборите 23 и 30 октомври 2011 г. с 1 698 136 гласа или 52.58 процента. Заедно с вицепрезидентката Маргарита Попова са издигнати от партия „ГЕРБ“. През мандата си той е работил с три парламента и пет правителства, две от които служебни. Първото служебно правителство с министър-председател Марин Райков е назначено на 13 март 2013 г., след като на 20 февруари 2013 г. министър-председателят Бойко Борисов подава оставката на правителството след започналите на 9 февруари 2013 г. протести в цялата страна срещу високите сметки за електроенергия. Второто служебно правителство с министър-председател Георги Близнашки е назначено на 6 август 2014 г., след като министър-председателят Пламен Орешарски подава оставка на 23 юли 2014 г. след протестите срещу правителството, започвали на 14 юни 2013 г. след избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС.
Още след встъпването си в длъжност на 22 януари 2012 г. президентът Росен Плевнелиев инициира провеждането на месец на политически консултации с политическите сили. През 2012 г. президентът Росен Плевнелиев издига инициативата за финансова подкрепа, осигуряване на стаж и работа за студенти, напуснали специализираните институции за деца и центрове за настаняване от семеен тип и защитени жилища. През 2013 г. той поставя началото на инициативата, наречена Съвет на президентите. Идеята е президентите на България да се събират и да обменят мнения по важни за страната въпроси. Първата среща на президентите е на 22 януари 2013 г. и на нея присъстват президентите Желю Желев (1992-1997), Петър Стоянов (1997-2002) и Георги Първанов (2002-2012).
На 19 март 2015 г. в обръщение пред Народното събрание Росен Плевнелиев предлага да бъде проведен референдум за изборното законодателство. На 28 юли 2015 г. при гласуване по въпросите, предложени от него, парламентът отхвърля два от тях, свързани с мажоритарния избор на депутатите и за въвеждане на задължително гласуване. По третия въпрос за дистанционно гласуване по електронен път е проведен референдум на 25 октомври 2015 г., според резултатите от който въпросът е прехвърлен за решаване от парламента. На 21 януари 2016 г. парламентът подкрепя предложението на президента Росен Плевнелиев.
По време на мандата си президентът Росен Плевнелиев е подписал общо 805 указа, сред които 43 по различни въпроси, 106 – за насрочване избори за членове на Европейския парламент, за Народно събрание и за органи на местно самоуправление, 177 – за назначаване и освобождаване от длъжност ръководители на дипломатически представителства и постоянни представители на България при международни организации, 126 – за назначаване и освобождаване от длъжност други държавни служители, 287 – за награждаване с ордени и медали, 56 – за удостояване офицери с висши военни звания, 3 – за утвърждаване на граници и центрове за административно-териториални единици, 7 – за наименуване на обекти с национално значение и населени места. Правото си на вето президентът Росен Плевнелиев е упражнил 14 пъти.
Източник: БТА
Коментари
