Стивън Хокинг  – кратка история на един гений, част II

0
1352
С участието си в симулацията на безтегловност – прелюдия към неосъщественото му желание за суборбитален полет с космически апарат на компания „Върджин Галактик“, Стивън Хокинг има още една цел – да окуражи обществения интерес към космоса – мястото, с което смята, че е обвързана бъдещата съдба на човечеството.

„Мисля, че хората нямат бъдеще, ако не се насочат към космоса. Вярвам, че сме изправени пред нарастващ риск животът на Земята да бъде заличен от бедствие – внезапно глобално затопляне, ядрена война, генномодифициран вирус или друга заплаха“, казва Хокинг.

Преди време ученият сподели, че макар да има потенциал да допринесе за изкореняването на болестите и бедността, изкуственият интелект крие и заплахи.

„В краткосрочен аспект създаването на изкуствен интелект може да е най-голямото събитие в историята на нашата цивилизация. Освен ползите обаче изкуственият интелект крие и заплахи – появата на мощни самостоятелни оръжия или на нови средства малцина да потискат множеството“, заяви Хокинг през 2016 г.

Геният на Стивън Хокинг го прави световноизвестен посредник между широката общественост и науката. „Той й придаде човешки облик“, казва Майкъл Търнър.
„Моето мнение е, че всички ние – не само теоретичните физици, искаме да знаем откъде сме дошли“, казва Хокинг в интервю за германското сп. „Шпигел“ през 1988 г. след излизането на бестселъра му „Кратка история на времето“.

Книгата, предизвикала сензация и продадена в над 10 милиона екземпляра по света, затвърждава имиджа на Хокинг на гений и знаменитост както в научната общност, така и сред широката публика. По времето, когато пише „Кратка история на времето“, ученият вярва, че човечеството някой ден ще проумее Божията мисъл.

В книгата си „Великият дизайн“, публикувана през 2010 г., Хокинг обаче заявява, че няма необходимост от създател, за да се обясни съществуването на Вселената.
По повод излизането й ученият казва: „Възприемам мозъка като компютър, който спира да функционира, когато компонентите му се износят. Няма рай или задгробен живот за развалени компютри. Това е само приказка за хора, които се боят от тъмното“.

През 2007 г. излиза детската книжка „Тайният ключ на Джордж за Вселената“, написана в съавторство с дъщеря му, в която Стивън Хокинг се опитва да обясни как функционират Слънчевата система, астероидите, любимите му черни дупки и други небесни обекти.

В личен план през 1965 г. ученият сключва брак с Джейн Уайлд, от която има три деца. Двамата се разделят през 1991 г. След развода им през 1995 г. Стивън Хокинг се жени за болногледачката си Илейн Мейсън. Бракът им продължава до 2006 г.
За личния живот на Хокинг се знае малко. В края на 90-те години на миналия век Джейн Уайлд публикува книга. В нея бившата съпруга на учения го описва като тиранин у дома, на когото често трябва да се напомня, че не е Бог.

Хокинг отхвърля твърденията, че е подлагал на тормоз бившата си жена.
Любовната им история е претворена във филма „Теорията на всичко“ (2014). В образа на Стивън Хокинг се превъплъти британският актьор Еди Редмейн. Ролята му носи награда „Оскар“ за главна мъжка роля.

По повод филма ученият казва, че докато го е гледал, на моменти е имал чувството, че наблюдава себе си. В документалната продукция „Хокинг“ (2013), ученият споделя: „Тъй като всеки ден от живота ми може да е последен, имам желанието да оползотворя максимално всяка минута“.

Стивън Хокинг – кратка история на един гений, част I

Постиженията на Стивън Хокинг му носят „безчет“ отличия, но не и най-голямото признание за всеки учен – Нобелова награда.

Дали самият Хокинг се смята за гений? „Аз съм архетип на извадения извън строя гений, или за да звучи политически коректно, на физиологично предизвикания гений. Най-малкото съм изправен пред физиологично предизвикателство. Дали съм гений подлежи на съмнение“, споделя навремето ученият в интервю за Би Би Си.

Едно нещо обаче е сигурно: Стивън Хокинг живееше без страх от смъртта.
„Живях десетки години с перспективата за ранна смърт. Не се боя от нея, но и не бързам да си отида от този свят. Преди това имам да свърша толкова много неща“, сподели бележитият учен в свое интервю за в. „Гардиън“ през 2011 г.

БТА

Коментари

коментари

За още новини харесайте страницата ни във